— А пък аз си мислех, че е от семейния живот — отбеляза тя невинно.
Маги се разсмя на глас.
— Остроумна и дипломатична, а? — отбеляза тя и потупа мъжа си по рамото. — Правилно постъпи, Джон, като убеди Карол да зареже глезотиите на Брадфийлд, за да дойде в тази пустош.
— Като стана дума за това, успяхте ли да се настаните? — попита Карол.
— Какво да ти кажа — това е ведомствена къща на полицията. — Маги махна с ръка към блестящо белите стени — потискащи в сравнение с красивата груба мазилка на стените в дома на семейство Брандън в Брадфийлд. — Но ще свърши работа. Дадохме под наем къщата в Брадфийлд. На Джон му остават само пет години до пенсия и ни се иска после да се върнем там. Там са ни корените, там са и приятелите ни. А и децата дотогава ще са свършили училище, така че няма защо да се притесняваме, че пак ще сменят класа.
— Маги иска да каже, че се чувства като викторианска мисионерка сред хотентоти — отбеляза Брандън.
— Е, трябва да признаеш, че има известна разлика между Брадфийлд и Източен Йоркшир. Много е живописно, но най-близкият приличен театър е поне на час и половина път с кола. В целия район има само една книжарница, в която се продава нещо друго, освен бестселъри. А за опера и дума да не става — заяви Маги, стана и започна да събира чиниите.
— Не се ли чувстваш по-спокойна, че децата ще растат далеч от големия град и наркодилърите? — попита Карол.
Маги поклати глава.
— Хората тук наистина са островитяни. В Брадфийлд имаше деца от най-различен произход — азиатци, китайци, африканци, имаше дори едно виетнамче. Тук имаш само една среда и няма какво друго да правиш, освен да се шляеш по улиците. Честно казано, предпочитам да се осланям на разума им, за да не се забъркат в някоя каша в големия град, но да не са лишени от възможностите, които той им предлага. Прелестите на живота в провинцията са силно преувеличени. — Тя им обърна гръб и хлътна в кухнята.
— Съжалявам — каза Карол. — Не знаех, че въпросът е толкова болезнен.
Брандън сви рамене.
— Нали я знаеш Маги. Не може да не мърмори. Още някой и друг месец, и ще върти на пръста си цялото село, доволна и щастлива. А на децата много им харесва. Ами ти? Как е къщичката?
— Влюбена съм в нея. Хората, от които я купих, са я реставрирали до съвършенство.
— Да се чуди човек защо тогава са тръгнали да я продават.
— Развод — отбеляза лаконично Карол.
— Аха.
— Останах с впечатлението, че съжаляват за къщата много повече, отколкото за брака си. Трябва да дойдете с Маги на вечеря.
— Ако ти остане някога време да напазаруваш — обади се мрачно Маги, която тъкмо влизаше с голяма кана кафе в ръка.
— Е, в най-лошия случай ще изпратя Нелсън да донесе някой заек.
— Той вероятно е доволен от възможностите за убийства, които му осигурява животът на село — отбеляза сухо Маги.
— Мисли, че е умрял и се е озовал в котешкия рай. Ти можеш да тъгуваш за града, но той стана селско момче за нула време.
Маги наля кафе на Джон и Карол и каза:
— Смятам да ви оставя насаме, ако нямате нищо против. Знам, че умирате да говорите за работа, а пък и Карен е на кино в Сийфорд и обещах да я взема след прожекцията. Тук има достатъчно кафе, за да не заспите до зори, а ако огладнеете, има домашен чийзкейк в хладилника. Само че Анди ще се прибере към десет, така че ако ви се яде, по-добре си сипете преди това. Това дете или има глисти, или краката му са кухи. — Тя се наведе към Брандън и го целуна леко по бузата. — Приятно прекарване.
Без да може да потисне подозрението, че сцената е професионално нагласена в нейна чест, Карол отпи от кафето и зачака. Когато Брандън най-сетне зададе въпроса си, той не я учуди особено.
— И така, започна ли да свикваш с новата работа? — опита се да говори небрежно, но очите му я наблюдаваха внимателно.
— Както можеше да се очаква, още не ми се доверяват. Не стига, че съм жена, което ме поставя някъде между порчето и хрътката в еволюционната таблица на Източен Йоркшир, ами ме имат и за шпионин на големия шеф. Докарана специално от големия град, за да раздава правосъдие — завърши тя иронично.
— Опасявах се, че ще ти се случи нещо подобно — каза Брандън. — Но и ти трябва да си го предполагала, когато прие това назначение.
Карол сви рамене.
— Не мога да твърдя, че съм изненадана. Дори проблемите са по-малко, отколкото очаквах. Може би още правят поведение, но ми се струва, че екипът на полицейското управление в Сийфорд далеч не е лош. Само защото са останали в трета глуха още отпреди реорганизацията и никой не им обръща внимание, малко са се поотпуснали и измързеливили. Подозирам, че един–двама харчат малко повече от това, което печелят, но не може да се говори за закореняла, системна корупция.