Тим бе стигнал до дъното и едва не се бе удавил. Но беше убеден, че скоро ще събере сили да изплува обратно на повърхността, на дневна светлина. Смачка празната пластмасова кутия и я хвърли в ъгъла. После отвори бутилката и я изля в гърлото си на няколко бързи глътки. През ум не му мина да се наслаждава на вкуса на виното. Нямаше и основание да го прави.
Щастието рядко се бе усмихвало на Джако Ванс. В повечето случаи той го бе хващал за гърлото и го бе повличал със себе си въпреки отчаяната му съпротива. Още като дете бе осъзнал, че единствената му възможност да се докосне до щастието бе да си го изгради сам. Майка му, измъчвана от тежка следродова депресия, поради която изпитваше отвращение от него, го пренебрегваше почти напълно. Всъщност тя не се държеше зле с него, просто не присъстваше като майка в живота му — в нито един смисъл на думата. Ако някой му обръщаше внимание, това бе баща му, но в повечето случаи това внимание носеше отрицателен знак.
Скоро след като тръгна на училище, красивото дете с вълниста руса коса, хлътнали страни и големи, учудени очи, бе установило, че мечтите не са безпредметно занимание, че има начин да ги осъществиш. Външният му вид на плахо, самотно момченце действаше на някои учители като горелка на ледена висулка. Много скоро откри, че може да ги манипулира така, че те да се превърнат в съучастници в стремежа му да се налага. Това не изличаваше следите от преживяното у дома, но му създаде поле за действие, на което за първи път изпита насладата от упражняването на власт над себеподобните.
Въпреки че разчиташе на външния си вид, Джако никога не вярваше сляпо на чара си. Сякаш имаше вроден усет, че се нуждае от различни оръжия, за да накара различните хора да се предадат. Като се има предвид, че този морален принцип му бе внушен почти от момента, в който започна да разбира какво му се говори, не му беше никак трудно да върши всичко в името на постигането на тази цел. Спортната кариера беше естествен избор за него, тъй като имаше известни способности в тази насока, а и спортът му предлагаше далеч по-обширно поле за бляскави изяви от класната стая. Освен това в тази област постигнатият успех ставаше публично достояние и носеше слава.
Естествено, тези черти на характера му, които го правеха симпатичен на хората с власт, отблъскваха тези, които му бяха равни. Никой не харесваше любимеца на учителите. Налагаше се да се бие със съучениците си — понякога губеше, понякога печелеше. Но когато загубеше, никога не забравяше кой го бе победил и винаги успяваше да си отмъсти, ако ще и след години. Често обектът на неговото отмъщение дори не подозираше, че Джако е причина за жестокото му унижение.
Всички обитатели на квартала, в който бе израснал, помнеха как си отмъсти на Дани Бой Фъргюсън. Дани Бой беше кошмарът на Джако, докато навърши дванайсет години. Тормозеше го безмилостно. Когато веднъж Джако не издържа и се нахвърли върху него, Дани го бе повалил на земята, като през цялото време държеше едната си ръка демонстративно вдигната във въздуха. Счупеният нос на Джако зарасна добре и от побоя не остана следа, като изключим черната омраза, която кипеше зад чаровната му фасада.
Когато Джако спечели шампионската титла за юноши, веднага се превърна в герой на квартала. Тук никога досега не бе живял човек, чиято снимка да попадне в националните всекидневници — такава чест не бе оказана дори на Лиъм Гаскойн, когато хвърли каменната плоча върху Гладстон Сандърс от десетия етаж. За Джако не представляваше никакъв проблем да убеди приятелката на Дани, Кимбърли, да замине една вечер с него за големия град.
В продължение на една седмица я водеше по всевъзможни заведения, а после я заряза. В неделя вечерта, в местната кръчма, точно когато Дани допиваше петата бира, Джако бутна петдесетарка на кръчмаря, за да пусне по уредбата запис на гласа на Кимбърли, която разказваше в подробности как и защо Дани не го бива в леглото.
Когато Мики Морган започна да го посещава в болницата, той веднага разпозна сродната душа. Не можеше да разбере какво иска тя от него, но подозираше, че иска нещо. В деня, когато Джили го заряза и Мики му предложи помощ, подозренията се превърнаха в сигурност.
Пет минути след като тя напусна отделението, той вече наемаше частен детектив. Човека го биваше; отговорите пристигнаха дори по-бързо, отколкото бе очаквал. След като прегледа появите на Мики в медиите, разбра мотивите й и прецени как най-добре може да я използва.