„Най-смелият британец призна, че е готов на най-тежката от всички жертви.
Само дни след като се прости с мечтата си за олимпийска титла, за да спаси живота на две деца, Джако Ванс развали годежа си с Джили Уудроу, момичето, с което се обичат от малки.
С разбито сърце Джако заяви от болницата, където се възстановява след ампутацията на ръката, с която мяташе копието:
— Връщам й свободата. Аз вече не съм мъжът, на когото тя каза «да». Не би било честно от моя страна да очаквам от нея връзката ни да продължи. Не мога да й предложа живота, който е очаквала да има с мен, а за мен няма нищо по-важно от нейното щастие. Знам, че сега е много разстроена, но след време ще разбере, че съм постъпил правилно.“
Разбира се, Джили не можеше да отрече неговата версия, без да се самообвини, че е постъпила като последна кучка.
Джако изчакваше и се правеше, че приема предложеното от Мики приятелство. После, когато прецени, че моментът е назрял, се стрелна като гърмяща змия към жертвата си.
— Ще ми кажеш ли какво ще ми струва удоволствието? — попита той, без да отклонява поглед от лицето й.
— Какво ще ти струва ли? — повтори тя озадачена.
— Имам предвид историята как съм пожертвал любовта си — поясни той подчертано иронично. — В такива случаи се казва „всяко чудо за три дни“, нали?
— Именно — съгласи се Мики и продължи да подрежда цветя във високата ваза — беше я донесла плавната сестра, пленена от чара й.
— Е, има вече десет дена, откак новината гръмна във вестниците. Историята на Джако и Джили и тяхната раздяла вече омръзна на публиката. Затова се чудех кога ще ми поднесеш сметката за извършената услуга.
Гласът му звучеше меко, но когато се взря в очите му, тя изпита чувството, че гледа заледена локва в тресавище.
Мики поклати глава и седна на ръба на леглото му. Изражението й беше съвсем спокойно, но той знаеше, че мисли трескаво и преценява как точно да го подхване.
— Не разбирам какво имаш предвид.
Явно печелеше време. Усмивката на Джако излъчваше снизхождение.
— Хайде стига, Мики. Не съм вчерашен. В твоята работна среда човек трябва да бъде акула. При вас всеки знае, че направената услуга е като полица с предстоящ падеж.
Видя как тя се колебае дали да го излъже и как се отказва от тази идея; изчака още малко. През това време тя явно се чудеше дали да не му каже истината, но се отказа и от такъв вариант.
— Банковата ми сметка е напълно задоволителна — опита да се измъкне тя.
— Ако държиш да я караме така, моля — каза той небрежно. Здравата му ръка внезапно сграбчи нейната китка. — Но ми се струва, че тъкмо в този момент двете с приятелката ти сте закъсали сериозно.
Голямата му ръка я държеше здраво. Релефът на съвършените мускули се очертаваше ясно и напомняше мъчително за това, което бе загубил. Той не я стискаше болезнено, но тя съзнаваше колко здрава е хватката му — като че ли й бе надянал белезници. Мики вдигна поглед от китката си към непроницаемото му лице и за миг почувства как я прониза страх при мисълта какво ли се крие зад тези безизразни очи. Той веднага нагласи чертите си в лека усмивка и тя забрави страха си. Видя се отразен в очите й — не се забелязваше и следа от нещо зловещо.
— Що за странно твърдение! — възкликна тя.
— Не само журналистите имат връзки навсякъде — каза презрително Джако. — Когато започна да проявяваш интерес към мен, реших да ти върна със същата монета. Името на гаджето ти е Бетси Торн. Заедно сте повече от година. Официално тя отговаря за твоите връзки с обществеността и медиите, но всъщност ти е любовница. За Коледа си й купила часовник „Булова“ от един бижутер на Бонд Стрийт. Преди две седмици пренощувахте в обща спалня с двойно легло в провинциален хотел близо до Оксфорд. Всеки месец на двайсет и трето число й пращаш цветя. Ако искаш, мога да продължавам.
— Само косвени доказателства — отвърна Мики с привидно спокоен глас, но кожата под пръстите му гореше като жарава. — А и не е твоя работа.
— Не е работа и на вестникарите, нали? Но те продължават да ровят, Мики. Всичко е само въпрос на време. Сама знаеш, че съм прав.
— Няма какво да открият, защото няма нищо за откриване — упорито възрази тя, прибягвайки до упорството като последен щит.
— Всичко ще открият — каза уверено Джако. — И точно в това отношение мога да ти помогна аз.
— Да предположим, че наистина имам нужда от помощ… как може да ми помогнеш ти?
Той пусна китката й. Вместо да я разтърка с другата ръка, Мики я отпусна неподвижно.