Той стана и заснова с меки крачки из стаята, като голяма котка, която обхожда своя периметър.
— Вероятността е единственият бог на специалиста по профилиране. Трябва да имаш необорими доказателства, за да се откажеш от вероятното в полза на неговата алтернатива. Лошото на този принцип е, че ще ви спечели толкова освирквания, че постоянно ще ви пищят ушите.
Чувстваше как сърцето му бие по-бързо, а при това още не бе казал и дума за случая.
— Преживях нещо подобно, докато работех по последния си голям случай. Преследвахме сериен убиец, чиито жертви бяха млади мъже. Разполагах с пълната информация, набрана от полицията, благодарение на чудесното си сътрудничество с полицейската служителка, която работеше с мен. Въз основа на информацията започнах да изграждам профила на престъпника. Сътрудничката ми от полицията направи няколко предложения, основаващи се изцяло на инстинкта й. Едно от тях ми даде интересна идея, за която не се бях сетил, защото не познавах добре информационните технологии, за разлика от нея. Но тъй като ставаше дума за нещо, което би било познато на много нисък процент от населението, му дадох сравнително малък процент вероятност. В резултат на това и екипът, натоварен със следствието, не би трябвало да обърне голямо внимание на тази възможност, но бяха закъсали за улики и затова я проследиха. Оказа се, че сътрудничката ми е била права, но това не помогна за напредъка на диренето.
Ръцете му бяха мокри от пот, но поне бе намерил сили да се изправи лице в лице с някои подробности, които още му отнемаха съня. Дори стомахът му вече не се свиваше. Оказа се, че бе необходимо по-малко усилие, отколкото бе предполагал, за да продължи с анализа на случая.
— Другото предложение на сътрудничката си пренебрегнах изцяло, защото ми се стори направо абсурдно. Беше пълна противоположност на всичките ми познания на серийните убийци. — Тони огледа изопнатите им лица. Напрежението му се бе пренесло и на тях и те седяха неподвижни и мълчаливи в очакване на развръзката. — Това пренебрежение едва не ми струва живота — каза той простичко и отново седна на мястото си. Огледа се, удивен, че е в състояние да говори толкова спокойно. — И знаете ли какво? Все пак решението ми беше абсолютно правилно. Защото ако оценяваме по скала на вероятностите, разграфена от едно до сто, нейното предположение беше толкова невероятно, че изобщо не би могло да бъде оценено по нея.
Веднага щом се получи формално потвърждение, че сред останките от пожара е открит труп, Карол свика екипа. Този път нямаше и следа от шоколадови бисквити.
— Предполагам, че всички сте чули сутрешните новини — започна тя направо, докато останалите се настаняваха по местата си. По силата на сержантското си звание Томи Тейлър окупира единствения стол, освен този на Карол. Може би някога го бяха учили да не сяда, когато наоколо има жени, които стоят прави, но той отдавна бе спрял да възприема Дай Ърншоу като жена.
— Аха — кимна той.
— Горкото копеле — допълни Лий Уитбред.
— Какво му е горкото? — възрази Томи. — Нямал е право да бъде на това място, нали?
Отвратена, но не и учудена, Карол заяви:
— Независимо от това имал ли е право да бъде там или не, човекът е мъртъв, а от нас се очаква да намерим неговия убиец. — Погледът на Томи издаваше несъгласието му. Той скръсти ръце пред гърдите си и стъпи по-здраво на земята. Карол обаче нямаше никакво намерение да реагира на предизвикателния му поглед. — Палежите винаги са като бомба със закъснител — продължи тя, — а в този случай бомбата избухна право в лицата ни. Днешният ден далеч не е най-славният в кариерата ми. И така, какво имате да ми съобщите?
Лий, който се беше облегнал на картотеката, разкърши рамене.
— Прегледах всички стари досиета от последните шест месеца. По-точно тези, до които можах да се добера — поправи се той. — Открих доста инциденти, отговарящи на показателите, по които вие ни казахте да търсим — някои от нощните сводки на криминалния отдел, други — от нощните сводки на патрулиращите полицаи. Мислех да ги съпоставя в писмен вид по някое време днес.