— Двамата с Дай разпитахме жертвите съгласно вашите инструкции, но засега не сме попаднали на никакъв свързващ фактор — каза Томи. След рязката реплика на Карол лицето му бе помръкнало.
— Най-различни застрахователни компании и така нататък — допълни Дай.
— Расови мотиви? — продължи да разпитва Карол.
— Някои от собствениците на изгорели сгради са от азиатски произход, но броят им не е достатъчен, за да има някаква статистическа стойност — отвърна Дай.
— Разговаряхте ли вече със самите застрахователи?
Дай погледна към Томи, а Лий се зазяпа през прозореца. Томи се прокашля.
— Това беше първата от днешните задачи на Дай. Едва сега й се удаде възможност.
Карол поклати недоволно глава.
— Добре. Ето какво трябва да направим сега. Имам известен опит с профилирането на престъпници… — тя спря, защото Томи Тейлър измърмори нещо под нос. — Не чух, сержант Тейлър. Може би искате да кажете нещо?
Томи, възвърнал обичайната си самоувереност, се захили нахално.
— Казах „знаем вече“, госпожо.
Първоначално Карол замълча, само продължи да го гледа вторачено. Знаеше, че точно такива ситуации могат да превърнат работата в инквизиция, ако не се овладеят незабавно. Досега се беше сблъскала само с нахалство и неуважение. Но ако го подминеше, то щеше бързо да се изроди в откровено неподчинение. Когато проговори, гласът й беше тих, но леденостуден.
— Сержант, не мога да разбера на какво се дължи явното ви желание да облечете отново униформата и да си играете на общински полицай, но с удоволствие ще го удовлетворя, ако продължавате да проявявате недоволство от работата си в криминалния отдел.
Устните на Лий неволно потръпнаха, а Дай Ърншоу присви тъмните си очи в очакване на избухването, но такова не последва. Томи запретна ръкавите си над лактите, срещна открито погледа на Карол и отвърна:
— Най-добре да ви покажа на какво съм способен, шефе.
Карол кимна.
— Най-добре ще е да го направиш, Томи. Сега започвам работа върху профилирането, но за да бъде резултатът нещо повече от академично упражнение, имам нужда от големи количества суров материал. Тъй като не можем да намерим никаква логическа връзка между отделните случаи, ще рискувам, и ще приема, че става дума за пироман, а не за нает престъпник. Следователно търсим сравнително млад мъж, вероятно безработен. Вероятно е също да е неженен и да няма постоянна връзка. Може би още живее с родителите си. Няма тъкмо сега да ви занимавам с цялата психологическа галимация за социална непригодност и тъй нататък. Търсим човек с досие в полицията, но досие за дребни провинения от рода на смущения на обществения ред, злоупотреба с упойващи вещества, вандализъм, такива работи. Може да има и дребни сексуални провинения — ексхибиционизъм, воайорство. В никакъв случай няма да е бияч, крадец, или дребен дилър на наркотици. Човекът трябва да е неудачник. Сигурно дребните му провинения са регистрирани от пубертета насам. Вероятно няма и кола, затова не е зле да огледаме пак топографията на престъпленията — не е изключено, ако очертаете кръг, включващ най-далечните места, на които са избухвали пожари, престъпникът да живее в неговите очертания. Също така сигурно наблюдава всички пожари от някакво удобно място, така че помислете къде може да е това място и дали някой би могъл да го е забелязал там.
Теренът ви е познат. Работата ви е да цитирате заподозрени, които да сравняваме с направения от мен профил. Лий, искам да поговориш с човека, който прави сравнителния анализ и да разпиташ униформените служители дали се сещат за някой, който отговаря на тези характеристики. Аз ще започна да правя по-подробен профил. Томи и Дай да се заемат с рутинната работа по престъплението, да поддържат връзка с пожарникарите и да организират разпит на жителите на квартала. Всъщност не би трябвало да ви обяснявам как се разследва убийство…
На вратата се почука, тя замълча, после подвикна:
— Влез!
На прага застана Джон Брандън. Това, че никой в участъка не дойде да я предупреди за пристигането на големия шеф, беше за нея достатъчно показателно — имаше да положи още много усилия, докато бъде приета от служителите на полицията в Източен Йоркшир. Тя скочи на крака, Томи едва не падна, докато ставаше припряно от стола, а Лий си удари лакътя в кантонерката, докато заставаше прав. Само Дай Ърншоу не промени позата си — и без това стоеше права, със скръстени отпред ръце.