— Никой не ви отнема случая, главен инспектор Джордан — тонът на Брандън отговаряше на студената официалност на Карол. — Говорим за ползването на услугите на новия отдел за консултация.
— Ще се създаде впечатление, че ми нямате доверие — настоя Карол.
— Глупости. Ако нямах доверие в способностите ти, за какъв дявол трябваше да настоявам да получиш повишение и да заемеш този пост?
Карол поклати невярващо глава. Той май наистина не я разбираше.
— Убедена съм, че участъковите клюкари много бързо ще намерят обяснение за настояванията ви, сър — каза тя с горчивина.
Брандън, схванал най-сетне намека, ококори очи.
— Мислиш, че… Не е възможно… Това са глупости! Никога не съм чувал нещо по-абсурдно!
— Щом така мислите, сър — отвърна Карол с крива усмивка и прекара пръсти през гъстата си руса коса. — Не съм предполагала, че изглеждам толкова зле.
Брандън клатеше невярващо глава.
— През ум не ми е минавало, че някои хора могат да изтълкуват повишението ти по този начин. Според мен е очевидно колко способен полицай си. — Той въздъхна и отново задъвка устната си. — Сега положението ми е още по-трудно, отколкото когато влязох тук.
После вдигна очи, явно взел решение.
— Това, което казвам, е напълно неофициално. Пол Бишоп има проблеми с местната полиция в Лийдс. Показали са недвусмислено, че не желаят новият отдел да работи на тяхна територия и че нямат никакво намерение да му предоставят информация за случаите си. Има нужда от истински случай, за да започне действително обучение на офицерите от отдела, а по разбираеми причини, не би искал да ги пуска отсега по следите на вероятен сериен убиец или изнасилван. Обади ми се, защото сме наблизо, и ме помоли да се огледам за някой случай, с който профайлърите могат да започнат, преди да тръгнат официално да разрешават случаите на всеки, който ги призове. Честно казано, смятах да им предложа твоя пироман още преди този смъртен случай.
Карол се опита да прикрие гнева си. Винаги ставаше така. Тъкмо решиш, че си ги научила да се държат прилично с теб, и те отново се превръщат в неандерталци.
— Сега обаче вече става дума за убийство. Трудно може да се намери по-тежко престъпление — отбеляза тя. — За да съхраня самоуважението си, да не говорим пък за авторитета ми пред екипа, аз трябва да ръководя следствието. Не желая да ме гледат как се влача подир екипа на Националния отдел по профилиране — продължи тя студено. — Ако считах, че гастролът на спешния отдел е най-добрият полицейски подход към разкриването на сериозни престъпления, щях да се кандидатирам за място в екипа. Не съм очаквала, че ще подкопавате работата ми по такъв начин… сър — обръщението прозвуча като обида.
Методът на Брандън за справяне с неподчинението беше различен от този на Карол. Човек с неговото положение нямаше защо да прибягва до прикрити заплахи. Можеше да си позволи да бъде по-изобретателен.
— Нямам никакво намерение да подкопавам работата на подчинените си, инспектор Джордан. Точно затова вие ще бъдете единственият полицейски офицер, който ще има директен контакт с отдела по профилиране. Вие ще ходите при тях в Лийдс, те няма да идват тук. Ще подчертая в разговора си с капитан Бишоп, че подчинените му нямат право да обсъждат случая с който и да било друг служител от полицията на Източен Йоркшир. Надявам се, че това ви задоволява?
Против волята си Карол се възхити на съобразителността на своя началник.
— Заповедите ви са повече от ясни — отвърна тя и се облегна назад примирено.
Облекчен, че кризата приключи, без да се случи нещо, което би се притеснил да съобщи на Маги, Брандън се изправи с доволна усмивка.
— Благодаря ти, Карол. Оценявам високо съгласието ти. Странно все пак, бих предположил, че ще се възползваш с радост от възможността да работиш отново с Тони Хил. Двамата си сътрудничихте чудесно по случая в Брадфийлд.
Тя насили мускулите на лицето си да изобразят подобие на усмивка, надявайки се, че Брандън няма да забележи колко е изкуствена.
— Нежеланието ми няма нищо общо с отношението ми към доктор Хил — измънка тя. Чудеше се дали Брандън ще й повярва, след като сама не вярваше на себе си.
— Ще ги уведомя, че ще ги държиш в течение — на излизане Брандън затвори вратата след себе си — нещо, за което Карол му беше дълбоко благодарна.
— Умирам от нетърпение — каза тя мрачно в празния кабинет.
Шаз влезе бързо в участъка, където бе настанен отделът по профилиране и се усмихна на полицая зад гишето, тръпнеща от радостно очакване.