— Следовател Боуман — представи се тя. — Национален отдел по профилиране. Трябва да е пристигнала една пратка за мен.
Полицаят я изгледа скептично.
— Тук ли?
— Да — тя погледна часовника си. — Трябва да са ми я пратили снощи по куриер. А понеже минава десет…
— Понеже минава десет, ще ти се наложи да проведеш неприятен разговор, защото тук няма нищо за теб, скъпа — заяви полицаят с трудно скривано злорадство. Рядко му се удаваше случай едновременно да подразни някой от натрапниците от отдела по профилиране и да се държи снизходително с жена.
— Сигурен ли сте? — настоя Шаз, опитвайки се да скрие разочарованието си, защото съзнаваше, че така само ще му даде повод да продължи да злорадства.
— Умея да чета, скъпа. Можеш да ми вярваш, нали съм ченге. Тук няма никаква пратка за теб.
Отегчен, той й обърна гръб и се зае демонстративно с купчина преписки.
Шаз кипеше от яд. Доброто й настроение се изпари за миг. Тя подмина асансьорите и изкачи тичешком петте етажа до стаите на отдела. „Вярвай само на себе си, вярвай само на себе си“ — фразата пулсираше в съзнанието й в такт с туптенето на кръвта в слепоочията и с бързите й крачки. Влезе право при компютърните терминали и седна пред един монитор, като едва измънка под нос някакъв поздрав към Саймън — единственият човек в помещението. Шаз грабна телефона и набра номера на Крис.
— Майната му! — изфуча тя, когато от другата страна се включи секретар. Измъкна електронното тефтерче и набра името на Крис, после номера на директния й телефон в Ню Скотланд Ярд.
— Дивайн.
— Шаз е на телефона.
— Каквото и да си търсила, отговорът е категорично „не“, скъпа. Мисля, че никога няма да изчистя прахта и вестникарското мастило изпод ноктите си след вчерашното упражнение. В никакъв случай не бих го включила в списъка на „приятни занимания за почивния ден“.
— Наистина съм ти много благодарна, нали знаеш. Само че…
Крис изпъшка.
— Сега пък какво?
— Материалите не са пристигнали.
Крис изфуча.
— Това ли е проблемът? Виж какво, докато привърших с цялото проучване, и да си призная, успях само защото размахах полицейската си карта и се възползвах от услугите на всички служители — беше вече много късно за нощна пратка. Можеха да ми обещаят, че ще я доставят най-рано по обяд. Става ли?
— Като няма как — отвърна Шаз. Съзнаваше, че думите й прозвучаха неблагодарно, но не успя да се въздържи.
— Спокойно, детенце. Не е краят на света. Ще вземеш да си докараш някоя язва — каза Крис.
— Утре следобед трябва да представя решението си по случая — подчерта Шаз.
Крис се разсмя.
— Че какъв ти е тогава проблемът? Да му се не види, Шаз, този йоркширски въздух те е направил мудна. Навремето беше като вихрушка. Имаш цяла нощ да обработиш материала. Не ми казвай, че си се разкиснала.
— Понякога ми се случва да дремна между залез и изгрев-слънце — отбеляза Шаз.
— В такъв случай е по-добре, че не се събрахме с теб. Ще ми се обадиш, ако не получиш нещата ранния следобед, нали? И давай по-спокойно. Работата не е на умирачка.
— Искрено се надявам да не е — каза Шаз, но Крис вече беше затворила.
— Някакви проблеми ли? — разнесе се гласът на Саймън, който се разположи в стола до нейния и побутна към нея чаша кафе.
Шаз сви рамене и посегна към чашата.
— Просто исках да проверя някои данни, преди да представя резултатите от онова упражнение утре.
Внезапно интересът на Саймън към Шаз видимо надвиши проучването на еротичните му шансове.
— Да не си надушила нещо? — тонът му бе пресилено небрежен.
Шаз се ухили лукаво.
— Да не искаш да кажеш, че не си забелязал групирането?
— Има си хас. Веднага го хванах — каза той с видимо желание да не изглежда по-непрозорлив.
— Аха. Значи си хванал и външната връзка? — Шаз се наслади на пълното неразбиране, което се изписа по бледото лице на Саймън, преди той да успее да се овладее. После не удържа и се разкиска. — Беше добър опит, Саймън.
Той поклати глава.
— Добре де, Шаз, печелиш. Ще ми разкриеш ли тайната, ако те поканя днес на вечеря?
— Ще ти кажа на какво се натъкнах утре следобед, когато ще го кажа и на всички останали. Но ако предложението ти е истинско, а не вид подкуп, може да пийнем по нещо в събота, преди да отидем на къри с останалите.