— Това може да се окаже невъзможно — каза предпазливо Карол, все още не съвсем уверена в позициите си. — Може да се наложи да изчакате края на процеса, за да получите достъп до записите от разпитите, а дори тогава се иска съгласието на разпитвания.
По лицето на Бишоп заиграха малки мускулчета и привидното добродушие изчезна от израза му.
— От разговора си с господин Брандън останах с впечатлението, че този път няма да изпадаме във формалности — каза той рязко.
— Аз водя разследването по този случай, капитан Бишоп. Става дума за следствие, предизвикано за изясняването на насилствена смърт. Имам намерение да заловя виновника и той да си получи заслуженото. Няма да поема дори най-малкия риск, който може да ми струва провал на обвинението. Няма да оставя никакви пролуки дори за най-умелия адвокат.
— Тя е права — намеси се неочаквано Тони. — Ние започваме да си придаваме прекалена важност. Знаеш ли, Пол, в тази работа човек лесно се самозабравя. Основното в случая е Карол да изгради основа за обвинение срещу този пироман, което да издържи в съдебната зала, и не можем да очакваме от нея да приеме нещо, което може да застраши аргументите на обвинението.
— Така да бъде — каза сопнато Бишоп. Без дори да отпие глътка от кафето си, той стана и се отправи към вратата. — Оставям ви. Имам да проведа няколко телефонни разговора, преди да дойда за занятието ви. До скоро, инспектор Джордан.
Карол се ухили.
— Да се хванем ли на бас, че ще набере Джон Брандън още преди да си е разположил задника на стола?
Тони поклати глава. Очите му проблеснаха развеселено.
— Всъщност не е много вероятно. Пол мрази да му се противопоставят, но от друга страна си пази барута за по-сериозни битки.
— Не като мен — с глава в стената, а?
В очите й Тони прочете пълна добронамереност.
— Никой не може да бъде като теб, Карол. Наистина съжалявам, че не пожела да работиш в отдела.
Тя вдигна рамене.
— Това не е моята представа за полицейска работа, Тони. Обичам приоритетни случаи, но не обичам да гледам отстрани и да чакам.
Думите й увиснаха между двамата, изпълнени с подтекст, който страничен човек не би разбрал. Тони отвърна поглед и се покашля.
— Тъкмо затова се радвам още повече, че ще работим с теб по този случай. Ако вече функционирахме официално, се съмнявам, че би се консултирала с нас точно този път. Изглежда като класическа поредица престъпления на пироман, а убийството при последния случай вероятно не е умишлено. Екипът има късмет, че ще наблюдава блестящ полицай като теб по време на работа.
— Знаеш ли, от първия момент, когато твоят отдел бе споменат във връзка с моя случай, ме засипват с толкова комплименти, че дори на политик биха му дошли в повече — отвърна Карол, опитвайки се да прикрие с ирония задоволството си.
— Случвало ли се е някога да те лаская? — попита простичко Тони.
Карол отново почувства онова свиване в стомаха си.
— Може пък да не е толкова добра идея — отвърна тя. — Имам предвид повикването на полицай като мен. Трябваше да повикаш някой от неандерталците, за да се запознаят с това, което ги очаква в действителност.
Надяваше се да успее да задържи усмивка на лицето си.
Той се засмя доволно.
— Представяш ли си? Страхотно занятие би било — той удебели гласа си и умишлено подчерта йоркширския си акцент. — Абсолютни шибани дивотии. Кво искате сега, да ходя да разпитвам заподозрените дали са се напикавали в леглото, кога са били малки?
— Бях забравила, че и ти си оттук — каза тя.
— Аз обаче не съм забравил — отвърна Тони. — И ето ме отново в Уест Райдинг — последното място на света, където бих искал да отида. Но от друга страна исках да оглавя отдела, а в Министерството бяха категорични, че седалището ни не бива да бъде в Лондон. Пази Боже да направим нещо разумно — като например да свържем следствения отдел с отдела по профилиране. А ти как вирееш в първобитните дебри на Сийфорд?
— Живот сред динозаврите — отвърна Карол. — Питай ме пак след половин година.
После хвърли поглед на часовника си.
— Кога започваме?
— След една-две минути.
— Имаш ли нещо против да обядваме заедно, за да обменим още новини? — беше репетирала небрежния тон стотина пъти, докато шофираше по магистралата към Лийдс.