— Бетси, скъпа, ако знаеше какво обичам да правя с жените, щеше да си искрено благодарна, че не представляваш интерес за мен.
— Така погледнато, именно пълното ни незнание по този въпрос ни възпираше досега да ти направим въпросното предложение — заяви Бетси, стана и се зае да раздига чинии и да ги носи в кухнята.
— Сега вече взе да става интересно — каза Джако, наведе се напред и подпря ръката с протезата на масата. После впери непроницаемия си поглед в Мики. — Казвай, Мики.
Бетси се появи на прага на кухнята и се подпря на рамката на вратата.
— Тази глупост, дето ти и Мики трябва постоянно да ходите някъде заедно, отнема ужасно много време. Изобщо не се притеснявам от това, че ходи някъде с теб. Просто ни се иска да можем да прекарваме заедно и без това ограниченото си свободно време.
— Отказвате ли се от цялата работа? — намръщи се Джако.
— Напротив — Бетси седна срещу него и постави ръка върху ръката на Мики. — Решихме, че най-добре ще е да се ожените.
Той я изгледа учудено. Мики никога не бе виждала по-искрено изражение сред внимателно контролираните мимики на Джако Ванс.
— Да се оженим — повтори той. Не звучеше като въпрос.
Шаз отново огледа стаята, преценявайки слушателите си. Надяваше се да не се изложи. Бе се опитала да прецени какви биха могли да бъдат възраженията и да подготви съответни контрааргументи. Саймън щеше да се заяжда по принцип, това беше ясно. Леон щеше да се полюлява на стола си и да пуши с иронична физиономия, докато намери някаква пролука в изложението й, а след това щеше да се опита да го разпердушини. Кей щеше да чопли подробности, без да може да види общата картина. Надяваше се че поне Тони ще бъде достатъчно впечатлен от проницателността, която бе проявила при групиране на данните и от упорството, с което бе проследила външните данни, докато успя да открие вероятна връзка. Извършената от нея подготвителна работа можеше да стане отправна точка за сериозно следствие, а когато всичко приключеше, бъдещето й щеше да е осигурено. Жената, спипала прочутия сериен убиец. Щеше да се превърне в легенда за следствените отдели в цялата страна. Щеше да може да си подбира случаи по свой вкус.
Не можеше да прецени само възможната реакция на Карол Джордан. Докато я наблюдаваше как работи с Тони сутринта, не можа да си състави достатъчно ясна представа за нея, за да предположи как би реагирала на теорията й. За да не рискува прекалено, реши да не прибързва и да остави един–двама от колегите първи да представят резултатите си. Искаше да види как ще реагира Карол.
Започна Леон. Шаз се учуди, че той говори толкова кратко, и очевидно не бе единствената учудена. Той каза, че действително имало някои общи черти между отделните случаи, но като се вземел предвид броят на децата на тази възраст, които ежегодно бягат от домовете си, според него съвпадението нямало статистическа стойност. Той беше подбрал четири момичета от Западна Англия — с очевидно нежелание. Едно от тях беше от групата, набелязана от Шаз. Свързващият фактор според него бе, че за четирите момичета се знаело, че искали да станат фотомодели. Изказа предположение, че може да са били отвлечени от производители на порнографски филми с примамливи обещания и след това да са въвлечени в света на порно индустрията и проституцията.
Възцари се кратко мълчание, последвано от апатични коментари. След това се намеси Карол:
— Бихте ли ми казали колко време ви отне съставянето на този анализ, господин Джексън?
Леон сви вежди.
— Нямаше кой знае какво за анализиране — отвърна той войнствено. — Направих, каквото трябваше да се направи.
— Ако аз бях водещият на следствието, който се е обърнал към вас с молба за анализ, щях да съм доста разочарована от повърхностната ви работа — заяви Карол. — Бих се почувствала измамена и бих си съставила много ниско мнение за отдел от предполагаеми специалисти, които не ми представят нещо повече от това, което всеки от подчинените ми би свършил за един следобед.
Леон зяпна от удивление. Нито Тони, нито Бишоп си бяха позволявали да бъдат толкова подчертано критични към работата на някой от тях. Но преди да успее да отговори, се намеси Тони:
— Инспектор Джордан е права, Леон. Това не върши работа. Предполага се, че сме елитен отдел, и няма да си спечелим приятели, ако не се отнасяме с всеки случай като с нещо важно и достойно за внимание. Няма значение, че може да сме убедени в ненужността на даден анализ. За полицаите, които са се обърнали към нас, случаите са важни. Още по-важни са за жертвите.