А сега, ако обърнете на втора страница, ще видите снимките им, сканирани в еднакъв размер. Не мислите ли, че между седемте деца има забележителна физическа прилика? — Шаз направи ефектна пауза.
— Невероятно — измънка Саймън. — Просто не мога да повярвам, че не съм го забелязал.
— Приликата не е само физическа — намеси се замислено Карол. — Има нещо и в погледа им. И седемте имат някакво излъчване… бих казала, сексуално.
— Явно умират от желание да станат бивши девственици — каза категорично Леон. — Това е. Направо е недвусмислено.
— Както и да определим тази черта — поде отново Шаз, — и седемте я имат. От гледна точка на географско положение случаите са разхвърляни из цялата страна, регистрирани са в рамките на шест години на неравномерни интервали, но жертвите си приличат толкова, че човек може да ги обърка. Това е само по себе си стабилно доказателство. Но Тони ни е казвал, че трябва да търсим и външната връзка; общи фактори, които излизат извън прякото обкръжение на жертвата. Фактори, които са свързани не с жертвата, а с убиеца.
Запитах се къде бих могла да търся статистически значима външна връзка, която би доказала окончателно валидността на групата от предполагаеми жертви. — Шаз взе друга купчина фотокопия и започна да ги раздава. — Копия на страници от местните вестници. Прегледах местната преса — броевете две седмици преди и след съответните изчезвания. И тази нощ, в малките часове, най-сетне открих това, което търсех. Ето го пред вас. Точно преди всяко от тези деца да умре, една и съща много популярна личност е гостувала в родните им градове. И нека не забравяме — всяка една от тях, напускайки дома си, е облякла тъкмо това, което би облякло едно момиче, ако се надява да впечатли някой мъж.
Около Шаз се надигаше невярващо мърморене, докато околните постепенно осъзнаваха колко шокиращо е подозрението й.
— Именно — приключи тя. — И аз самата не бях в състояние да повярвам. Та и кой би бил в състояние да приеме, че любимецът на нацията, спортната звезда, популярният телевизионен коментатор е сериен убиец? Кой изобщо би възбудил следствие срещу Джако Ванс?
Леденият мрак поглъщаше незабавно едва чутото хлипане. Никога досега, през краткия си живот, Дона Дойл не беше изпитвала такъв страх. Сега откри, че страхът действа и обезболяващо — тревогата притъпяваше болката и я правеше поносима. Това, което се бе случило, бе достатъчно страшно. Но незнанието какво й готви бъдещето беше още по-лошо.
Всичко започна толкова хубаво. Тя запази тайната, въпреки че ентусиазмът й напираше отвътре, сякаш разтваряше насила устните й и искаше да излезе на свобода. Но тя съзнаваше, че той бе напълно сериозен, когато говореше за поверителността на плановете си, а шансът бе прекалено хубав, за да го изпусне. Възторгът от разкриващите се пред нея перспективи я поддържаше в състояние на еуфория и й позволяваше да потисне безпокойството при мисълта какъв скандал ще предизвика постъпката й у дома. Оправдаваше се пред себе си, задето премълча всичко пред майка си, но си казваше, че когато всичко се нареди, радостта ще притъпи спомена за всякакви тревоги и безпокойства. Дълбоко в себе си знаеше, че няма да е така, но не можеше да позволи мисълта за това да вгорчи възторга й.
Бягството от училище не беше проблем. Тръгна както винаги, но вместо да завие както обикновено по улицата към училището, продължи направо към центъра, шмугна се в една обществена тоалетна и се преоблече в дрехите, които бе сгънала грижливо в раницата си на мястото на учебниците. Знаеше, че това е най-хубавия й тоалет, и че когато го облича, изглежда по-зряла, отракана, като младите момичета, на които се възхищаваше, когато гледаше MTV. Гримира се на слабата светлина в тоалетната и нацупи устни пред огледалото. Божичко, изглеждаше супер! Но достатъчно хубава ли е за него?
Напомни си, че той я бе забелязал, когато изобщо не беше толкова нагласена. Беше преценил, че има данни за телевизионна звезда. А пък с тези дрехи направо ще обере точките. Как би могло да бъде иначе?
Сега, докато лежеше в мрака, измъчвана от болка и страх, споменът за тази наивна самоувереност й приличаше на лоша шега. Но тя не й бе изневерила през целия ден. Беше се качила на автобуса за Манчестър. Внимаваше да не излиза на спирката почти до момента на тръгването, за да се убеди, че някой съсед или някой от досадните приятели на майка й няма да пътува със същия автобус. После изтича на горния етаж и седна така, че да вижда кой слиза и кой се качва.