На другата сутрин след спора тя изтърпя заяжданията на колегите си, дори се насили да се включи в шегите, вместо да ги фиксира със студените си синьо-зелени очи, докато унищожеше самоувереността им до дъно. Но зад привидното спокойствие умът й работеше трескаво, мислите й се прескачаха в отчаяно търсене на изход, на начин да докаже, че е била права.
Изключено бе да прехвърли списъците на изчезнали лица, за да види няма ли да открие други случаи, които да отговарят на същия модел. Още по времето, когато работеше като патрулиращ полицай, Шаз бе научила, че всяка година около четвърт милион души биват обявявани за безследно изчезнали, а около сто хиляди от тях са под осемнайсетгодишна възраст.
Много от тези хора чисто и просто обръщаха гръб на проблемите си — работа, която ненавиждаха, и семейства, които не им даваха нищо. Други бягаха от някаква непоносима житейска ситуация. Имаше такива, които ставаха жертва на изкушенията на бързото забогатяване. Но имаше и хора, по-малко на брой, изтръгнати против волята им от техния свят и запратени направо в ада. Един повърхностен преглед на сводките обаче не даваше възможност да се прецени кой от изчезналите в коя от горните категории попада. Дори да успееше да убеди вечно скептичните си колеги да се присъединят към търсенето, откриването на други възможни жертви на набелязания от Шаз сериен убиец изискваше възможности, с които те не разполагаха.
Когато Тони обяви, че следобедът ще бъде посветен на самостоятелни занимания, Шаз почувства как разяждащото я нетърпение изчезва. Сега поне щеше да може да свърши нещо. Отхвърли поканата на Саймън да обядват в някоя кръчма и се отправи към най-голямата книжарница в града. След минути вече стоеше на касата с екземпляр от „Джек — телевизионният клоун: неофициалната версия“. Книгата беше писана от Тош Барнс, журналист, прочут по Флийт Стрийт заради отровното си перо. Другата книга, която бе взела, носеше заглавието „Лъвско сърце. Истинската история на един герой“ — от Мики Морган, осъвременен вариант на книгата, която тя бе публикувала малко след сватбата им. Тони бе казал, че дори Шаз да е права за връзката, далеч по-вероятно е убиецът да е някой от антуража на Ванс, а не той самият. Шаз разчиташе, че тези книги или ще подкрепят нейната теория, или ще й помогнат да го елиминира като заподозрян.
Качи се на автобуса и се прибра у дома. Отвори си кутия кока-кола, седна на бюрото и веднага се зае с разказа за блестящата кариера на Джако Ванс, погледнат през призмата на любящата съпруга. Велик спортист, самоотвержен герой, несломим в битката със страданието, прекрасен журналист, неуморен участник в благотворителни мероприятия и съвършен съпруг. Докато се насилваше да чете славословията, които й напомняха на житие на светец, Шаз започна да се изкушава от мисълта, че има дори нещо приятно в това да разбиеш такъв отвратително съвършен образ. Ако първоначалното й подозрение се окажеше вярно, той не бе истукан с крака от глина3, а си беше изцяло фалшификат.
Когато изчете книгата до края, изпита дълбоко облекчение, но сега вече трябваше да си постави въпроса, пропъждан досега в дълбочините на съзнанието й. Класическата слабост на обвинението във всички процеси срещу серийни убийци — как бе възможно съпругата да не знае нищо? Дори да имаха толкова натоварени програми и животът им да бе практически независим един от друг, възможно ли бе Мики Морган да споделя леглото и живота си с човек, който отвлича и убива невръстни момичета, и да не е почувствала, че нещо у него не е наред? А ако знаеше, дори да таеше и най-малкото подозрение, възможно ли бе да седи всеки ден в светлината на прожекторите, да интервюира победителите и победените в житейската битка, и да бъде толкова спокойна, да не изпитва нищо друго, освен леко професионално съчувствие?
На този въпрос нямаше отговор. Освен ако Тони се окажеше прав и престъпникът не беше Джако, а негов почитател или член на работния му екип. Шаз пропъди съмненията и започна да прелиства „Джек — телевизионният клоун“. Но книгата се оказа просто непочтителна версия на същата легенда. Само анекдотите бяха по-различни, но в разкритията нямаше нищо особено зловещо, само ставаше ясно, че като професионалист Джако Ванс не прощава никому и е склонен да употребява език, който може да пробие бронята и на най-закоравелия телевизионен ветеран. Но това определено не беше проява на убиец-психопат.
3
Книга на пророк Даниил 2:32,33 — „Главата на този истукан беше от чисто злато, гърдите му и ръцете му — от сребро, коремът и бедрата му — медни, пищелите му железни, част глинени.“ — Бел.ред.