— Не знам — простена Полин Дойл. — Тръгна тази сутрин на училище и каза, че ще отиде на чай у Доун, една нейна приятелка. Работели заедно върху някакъв доклад. Когато стана десет часа и още я нямаше, се обадих на майката на Доун и тя ми каза, че Дона не е идвала, а от самата Доун разбрах, че не е била и на училище.
Стоун погледна часовника. Единадесет и четвърт. Значи момичето се намира неизвестно къде, но не и на местата, където би трябвало да бъде, от петнадесет часа. Това все още не беше достатъчно, за да започне издирване, но дванайсетгодишния полицейски стаж бе развил у него усет за наистина важни произшествия.
— Не сте й се карали, нали? — попита той внимателно.
— Неее — проплака госпожа Дойл. Изхълца, после Стоун я чу как започва да диша дълбоко, за да се успокои. — Само нея имам на този свят — каза тя тихо и жално.
— Изчезването й може да има някакво просто обяснение. Много често се случва с момичета на нейната възраст. А сега ви моля да сложите чайника, защото ще ви пратя двама полицаи до десет минути. Става ли?
— Благодаря ви — Полин Дойл постави телефонната слушалка на мястото й и се загледа отчаяно в снимката върху телевизора. Оттам й се усмихваше Дона, с нейната закачлива, знаеща усмивка, която показваше, че вече не е дете, но още не е и жена. Майка й захапа пръсти, за да не изкрещи, изправи се с мъка и тръгна към обляната във флуоресцентна светлина кухня.
Точно в този момент Дона Дойл беше жива и здрава, само леко пийнала.
След като решението беше взето, оставаше да се измислят само подробностите. Първо — официалното предложение, планирано за максимален ефект по време на националния благотворителен телевизионен маратон, на който се събираха милиони лири за детски приюти. Джако падна на едно коляно пред очите на осем милиона зрители и помоли Мики да се омъжи за него. Тя изпълни ролята си точно както се очакваше — първо изумена, после трогната. Каза му „да“ със сълзи на очи. Както и всеки друг аспект на брака им, около сватбата им нямаше нищо, което да не може да се прожектира на екран пред широка публика.
Бракът беше само граждански, но това не им попречи да организират сватбено тържество, което осигури хляб на авторите на светски новини в продължение на дни. Свидетели бяха Бетси и мениджърът на Джако — и двамата изпълняваха ролята на неофициални надзиратели, за да следят да не би някой от сватбарите да прекали с шампанското и да провали ефекта. После, както си му е редът, дойде меденият месец. Наеха сами остров на Сейшелите. Бетси и Мики спяха в едната вила, а Джако в другата. От време на време го мярваха на плажа — всеки път с различна жена, но на масата се явяваше винаги сам и никога не ги запознаваше с посетителките си.
Последната вечер тримата вечеряха заедно под звездите и слушаха прибоя на Тихия океан.
— Заминаха ли си приятелките ти? — попита накрая Бетси, окуражена от петте чаши шампанско.
— Не са приятелки — подчерта Джако. — Устата му се изкриви в странна усмивка. — Опасявам се, че не могат да минат дори за лични асистентки. Не спя с приятелки. Сексът за мен е обикновена сделка. След злополуката и след Джили се зарекох никога да не се озовавам отново в такова положение, че някой да може да ми отнеме нещо, което има значение за мен.
— Жалко — каза Мики. — Човек губи много, ако няма желание да рискува.
Очите му изведнъж заприличаха на стъклени — като тъмни стъкла на лимузина, чиято цел е да не се вижда какво има вътре. Тя беше уверена, че нито публиката на предаването му, нито безнадеждно болните, за които се грижеше така всеотдайно, бяха виждали този поглед. Ако съответните власти бяха забелязали дори само за миг този мрак в очите му, биха направили всичко възможно той да не може да припари до болни или умиращи хора. Това, което светът познаваше, бе чаровният му образ. Така погледнато, и тя не виждаше нищо повече. Но сега той или допусна умишлено Мики да види нещо повече, или не осъзнаваше, че тя е проникнала толкова дълбоко в психиката му. Дори Бетси винаги казваше, че преувеличава, когато споменеше нещо за тъмнината, която се криеше в душата на съпруга й. Но Мики знаеше, че не се лъже.
Джако се взря в очите на жена си и каза много сериозно:
— Аз поемам извънредно много рискове, Мики. Просто искам да сведа до минимум възможните щети. Да вземем дори брака ни. Той си е риск сам по себе си. Не бих го поел, ако не бях уверен, че опасността за мен не е толкова голяма. Защото ако някога се разбере, че бракът е фиктивен, ти ще загубиш много повече от мен.