Карол отново въздъхна и разроши с пръсти гъстата си руса коса. Не беше никак лесно, още повече, защото грубоватите йоркширци, с които работеше, трябваше да се противопоставят на граденото цял живот убеждение, че жена-шеф не може да се приема сериозно. Не за първи път се усъмни, че амбицията я е накарала да допусне голяма грешка и да наруши необратимо хода на една обещаваща кариера.
Сви рамене, обърна гръб на прозореца и отново извади папката от чантата си. Може да беше избрала да обърне гръб на отдела за профилиране, но работата с Тони Хил вече я беше научила на някои тънкости. Имаше представа какви са отликите на един сериен убиец. Надяваше се само, че няма да й се наложи да ползва услугите на специалисти, за да успее да го залови.
Двойната врата се отвори със замах. Жена, чието лице би било незабавно разпознато в 78% от британските домове (съгласно последното проучване на рейтинга), с високи токчета и крака, които биха могли да послужат за реклама на чорапи, нахлу в гримьорната. Тя гледаше назад, през рамо, и явно продължаваше някакъв разговор:
— … така нямам върху какво да работя, затова кажи на Тревър да смени номер две с номер четири, ясно ли е?
Бетси Торн, която влезе след нея, кимна спокойно. Бетси имаше толкова свеж и здрав вид, че изглеждаше невероятно да е телевизионен работник. Тъмната й коса, прошарена тук-там от сребристи нишки, бе прибрана назад със синя кадифена лента, откривайки лице с типични английски черти — интелигентни очи на овчарско куче, костна структура като на расов кон, и кожа, гладка като ябълка.
— Няма проблеми — отвърна тя. Гласът й бе не по-малко мек и милващ от гласа на другата. После си записа нещо в бележника, който носеше.
Мики Морган, водеща и единствена допустима звезда в шоуто „На обяд с Морган“, двучасова новинарска програма, излъчвана от независимите телевизии, се упъти право към стола, на който винаги сядаше. Настани се, отметна назад русата си коса с цвят на пчелен мед и заоглежда критично лицето си в огледалото, докато гримьорката я покриваше с наметка, за да не я изцапа.
— Марла, ти си се върнала! — възкликна възторжено Мики с блеснали очи. — Слава Богу! Дано да си била в чужбина, та да не си видяла на какво ме бяха направили в твое отсъствие. Категорично ти забранявам да излизаш в отпуск. Марла се усмихна.
— Все същото лайно си, Мики.
— Нали затова й плащат — отбеляза Бетси и седна на масичката до огледалото.
— Напоследък човек не може да събере екип — изфъфли Мики през изопнатите си устни, докато гримьорката нанасяше фон дьо тен. — На лявото слепоочие ми избива пъпка — добави тя.
— Предменструален синдром? — попита Марла.
— А пък аз си мислех, че само аз поставям тази диагноза с поглед измърмори Бетси.
— Познавам по кожата. Променя й се еластичността — каза Марла разсеяно, напълно погълната от работата си.
— „Гореща тема“ — заяви Мики. — Да го чуя пак, Бетси.
Тя затвори очи, за да се съсредоточи, и Марла се възползва, за да започне работа по клепачите й.
Бетси погледна бележника си.
— След последните разкрития на жълтата преса, които уличиха още един министър в изневяра, си задаваме въпроса: „Кое кара една жена да стане нечия любовница?“ — Бетси изчете имената на гостите в студиото, които щяха да обсъждат темата, докато Мики слушаше внимателно. Бетси стигна до последното интервю и се усмихна. — Това поне ще ти достави удоволствие — Дориан Симъндс, любимата ти писателка. Застъпва позициите на професионалната метреса, твърдейки, че да бъдеш нечия любовница не само е страхотно удоволствие, но и че такива жени правят услуга на обществото, и по-специално на всички отегчени съпруги, които трябва да понасят секса в брачното легло дълго след като вече е започнал да ги отегчава до смърт.
Мики се изкиска.
— Блестящо. Добрата стара Дориан. Можеш ли да си представиш нещо, което не би сторила, за да си продава романите?
— Тя просто ревнува — отбеляза Марла. — Устата, моля, Мики!
— Ревнува ли? — попита кротко Бетси.
— Ако Дориан Симъндс разполагаше със съпруг като този на Мики, нямаше да вее байрак в полза на любовниците. Просто ще се пукне откъм гърба, че никога не може да се докопа до мъж като Джако. А и кой не би реагирал така на нейно място?
— Ммммм — измърка Мики.
— Ммммм — съгласи се Бети.
В продължение на години рекламната машина бе съумяла да вдълбае идеалната двойка Мики Морган и Джако Ванс в съзнанието на нацията — плътно неразделни, като риба и пържени картофи или Ленън и Макартни. Бракът на двете знаменитости, планиран и сключен в рая на рейтингите, бе неразрушим. Дори авторите на клюкарски рубрики вече бяха вдигнали ръце.