— Благодаря ви, че отделихте време да се срещнете с мен — каза тя, след като почака малко. — Съзнавам, че сигурно сте много зает.
— Не ми оставихте възможност да се измъкна. Пък и действително винаги помагам с радост на полицията. Вашият заместник-директор би могъл да ви разкаже колко пъти съм участвал в благотворителни кампании за пенсионирани полицаи и техните близки — продължаваше да се усмихва, но усмивката не стигаше до очите му.
Яркосините очи го гледаха, без да мигнат.
— Убедена съм, сър.
— Това ми напомня, че би трябвало да ви поискам полицейската карта.
Ванс не помръдна от мястото си, принуждавайки Шаз да стане и да прекоси стаята, за да му покаже извадените от портфейла документи. — Просто невероятно, че проявихме такава небрежност — отбеляза той. — Да пуснат непознат човек в къщи, без да му поискат документите. — Хвърли поглед на картата й от лондонската полиция и добави: — Имате още една карта, нали?
— Моля? Това е единственият документ за самоличност на служител в лондонската полиция — отвърна Шаз невъзмутимо, но в главата й зазвъня алармен сигнал. Този човек знаеше прекалено много и може би трябваше да си плюе на петите, докато още имаше време.
Устните на Ванс сякаш изтъняха, а усмивката му стана съвсем вълча. Каза си, че е време да й покаже у кого са козовете.
— Но вие вече не работите в централата в Лондон, нали, младши следовател Боуман? Както виждате, не само вие сте провели предварителни проучвания. Защото вие сте провели проучвания, нали?
— Аз все още съм на служба в лондонската полиция — каза категорично Шаз. — Ако някой ви е казал нещо друго, значи ви е излъгал.
Той сякаш се приготви за скок.
— Но не работите в централата, нали? Командирована сте в един специален отдел. Защо не ми покажете истинската си карта, за да знам коя сте в действителност, и да свършим това, за което сме се събрали? — „Внимателно, напомни си той, не се увличай само защото си много по-печен от нея. Все още не знаеш защо е дошла тук.“ Сви добродушно рамене и повдигна вежди. — Не искам да ви създавам проблеми, но човек в моето положение трябва да бъде предпазлив.
Шаз го огледа от горе до долу. По лицето й не можеше да се прочете нищо.
— Правилно — отбеляза тя и му подаде картата си на служител в Националния отдел по профилиране. На картата имаше и снимка. Той посегна към нея, но тя я дръпна обратно.
— Не съм виждал такива досега — обясни той приветливо, прикривайки яда си, че не можа да види нищо повече от герба и думата „профилиране“, която се наби в съзнанието му сякаш с нагорещено желязо. — Значи това е прочутият отдел по профилиране, за който четем толкова много напоследък, а? Когато отделът ви започне да функционира наистина, не би било зле някой от по-опитните служители да бъде поканен като гост в студиото в програмата на жена ми, за да обясни на публиката какво се прави в името на тяхната сигурност.
Това трябваше да й подскаже, че я е определил като новачка.
— Аз не решавам тези неща, сър — Шаз умишлено му обърна гръб и се върна на мястото си. — Имате ли нещо против да се заемем с повода за срещата ни?
— Не, разбира се — той направи учтив жест с лявата си ръка, но не понечи да се отправи към някой стол. — Аз съм на ваше разположение. Може би ще ми кажете като начало за какво става дума изобщо.
— Подновихме следствията по делата за изчезването на седем непълнолетни момичета — каза Шаз и отвори папката, която носеше. — Първоначално идентифицирахме много подчертани прилики между седемте случая. Седемте изчезвания са регистрирани за период от шест години, и ние ще продължим търсенията си, за да проверим дали няма и други изчезвания с подобни характеристики, които още не сме успели да открием.
— Все още не разбирам какво… — недоумяващото смръщване на Ванс беше много убедително. — Непълнолетни момичета ли казахте?
— Четиринайсет и петнайсетгодишни — каза твърдо Шаз. — Нямам право да цитирам пред вас детайлите, въз основа на които свързахме случаите, но наистина имаме основание да сме убедени във връзката.
— Искате да кажете, че не става дума за обикновени бягства от дома? — попита той. Тонът му бе все така озадачен.
— Имаме основание да считаме, че изчезванията са били планирани от трето лице — заяви предпазливо Шаз, без да откъсва очи от него. Проницателният й поглед започна да го смущава. Едва се удържаше да не започне да нервничи, изпитваше нужда да се измъкне от полезрението й. Но си наложи да не променя небрежната поза, която бе заел.