Той поклати глава. Усмивката му изразяваше искрено съжаление.
— Напълно. Не съм виждал нито една от тях.
Без да гледа, Шаз хвана средната снимка и я побутна към него.
— Вие лично отправихте апел към Тифани Томпсън в един от националните таблоиди да се обади на родителите си.
— Господи! — възкликна той и насили чертите си да изобразят възторжено удивление. — Вярно! Напълно бях забравил! Права сте, разбира се, сега вече си спомних.
Докато той говореше, тя се бе съсредоточила изцяло в израза на лицето му. Със светкавично движение той замахна с протезата си и я удари с все сила отстрани по главата. В очите й за миг просветна изненада, после паника. Челото й се удари в твърдия ръб на табуретката. Когато рухна на пода, беше вече в безсъзнание.
Ванс не губеше време. Изтича до мазето, откъдето измъкна макара с кабели и чифт гумени ръкавици. Само след минута Шаз лежеше на лъснатия паркет, овързана като животно за заколение. После той изтича до горния етаж и порови в гардероба си, докато намери това, което му трябваше. Слезе обратно и покри главата й с торбата от мека материя, в която бе опаковано новото му кожено куфарче, когато му го доставиха. После усука кабела няколко пъти около врата й — достатъчно стегнато, за да й причинява болка, но не толкова, че да се задуши. Тя трябваше да умре, но не точно сега. Не тук и не поради обикновена небрежност.
Веднага щом се убеди, че тя не може да се освободи, той взе чантата й и седна с нея на дивана. Взе и фотокопията заедно с папката, откъдето ги бе извадила, и започна внимателно да преглежда всичко. Прочете набързо откъсите от полицейските сводки, като си каза, че после ще има време да ги огледа по-подробно. Но когато се зае с анализа, който Шаз бе представила на колегите си, той започна да чете по-подробно, преценявайки доколко голяма бе опасността за него. Реши, че не е кой знае каква. Фотокопията на съобщенията във вестниците за негови срещи с публиката нямаха никаква стойност — срещу всяка среща, свързана с изчезване на момиче, той можеше да цитира двайсет, които нямаха такава връзка. Остави анализа и взе списъка с отличителни белези на серийните престъпници. Когато прочете заключението й, така се вбеси, че скочи на крака и я ритна няколко пъти в корема.
— Какво знаеш ти, кучко? — извика той гневно. Искаше му се да види сега очите й. Те вече нямаше да го осъждат, а сигурно молеха за милост.
Натъпка яростно в папката фотокопията и досиетата. Трябваше да ги прочете по-внимателно, но сега нямаше време. Постъпи правилно, като пресече всичко до корен, преди някой да обърне сериозно внимание на инсинуациите на тази мръсница. Бръкна отново в голямата й чанта и извади един бележник. Прелисти го набързо, но не откри нищо интересно, освен телефонния номер на Мики и адреса им. Тъй като нямаше как да отрече, че тя е идвала тук, най-добре бе да не унищожава тази страница. Все пак откъсна няколко страници след последните записки, за да създаде впечатление, че някой е скъсал страници, на които са били записани други срещи. После върна бележника отново в чантата и извади малкия касетофон. Лентата на миниатюрната касета продължаваше да се върти. Спря касетофона, извади я и я остави настрани, при откъснатите листа от бележника. Не обърна внимание на романа на Иън Ранкин, и извади друг, малък бележник, в който тя си бе записвала срещите. На днешната дата имаше само една бележка — „Дж. В., 9,30“. Реши да добави още някакво съкращение и след известен размисъл написа само едно „Т“. Нека си поблъскат главите. На вътрешната страна на корицата откри това, което търсеше. „Ако намерите този бележник, моля да го предадете срещу възнаграждение на Ш. Боумън, Хайд Парк Хил 17, апартамент 1, Хедингли, Лийдс“. Той опипа внимателно вътрешността на чантата. Ключове нямаше.
Ванс върна всичко обратно в чантата, взе папката и отиде при Шаз. Пребърка я внимателно, докато откри връзка ключове в джоба на панталоните й. Доволно усмихнат, той се качи отново горе, този път до кабинета си, и намери достатъчно голям уплътнен плик. Пъхна вътре папката и го адресира до къщата си в Нортъмбърланд, залепи марка и го запечата.