След като полицията не прояви никакъв интерес, като изключим рутинното вписване на Дона в списъка на безследно изчезналите, Полин беше с вързани ръце. Щом полицията не се занимаваше с въпроса, нямаше как да убеди някого от телевизията да пусне съобщение за изчезналата й дъщеря. Дори журналистите от местния вестник не проявиха особен интерес, само редакторката на женските рубрики обмисляше възможността да пусне поредица материали за изчезнали момичета. Но щом видя снимката на Дона, и тя се отказа също като полицаите. Дона имаше някакво излъчване, което не допускаше да я представиш като невинно агънце, подлъгано от наивни мечти. Нещо в израза на устата й, в леко наклонената глава подсказваше, че тя е скъсала с невинността. Редакторката си бе казала, че Дона Дойл вероятно е поредната Лолита, която кара жените да изпитват желание да сложат на мъжете си наочници.
След като прекара много нощи, потънала в сълзи поради съзнанието за собственото си безсилие, Полин Дойл реши да предприеме нещо. Работата й в агенцията за недвижими имоти и без това не бе особено добре платена. Заплатата й бе стигала да храни и облича Дона и себе си, и да плаща поддръжката на жилището — само толкова. Бяха й останали около две хиляди лири от застраховката на Бърнард. Полин ги бе запазила за времето, когато Дона щеше да замине да следва, съзнавайки, че тогава ще й трябва всяка стотинка.
Но ако Дона не се върнеше никога, за какво й бяха тези пари? По-добре да ги изхарчи, за да опита да си я върне, а за висшето образование щеше да мисли по-нататък. И така, Полин отнесе снимката на Дона в местната печатница и поръча хиляди листовки — едната страна бе заета изцяло от лицето на дъщеря й. От другата страна пишеше с големи букви:
„ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ ТОВА МОМИЧЕ?
Дона Дойл изчезна на 11 октомври, четвъртък. За последен път е видяна в осем и петнайсет сутринта, когато тръгнала за девическото училище в Глосъп. Била е облечена в ученическа униформа — кафява пола и жилетка и бяла шемизета. Носела е черни обувки, черно яке и черна раница. Ако сте я забелязали по което и да било време след посоченото по-горе, моля, свържете се с нейната майка, Полин Дойл“.
Следваше адресът на Коруна Стрийт, и телефонните номера на Полин у дома и в агенцията.
Полин взе едноседмичен отпуск и се зае да обикаля града от сутрин до вечер и да пуска листовки в пощенските кутии. Започна от центъра на града, като раздаваше листовки и по улиците, и постепенно стигна до предградията, без да обръща внимание колко стръмни бяха околните хълмове, или да забелязва мехурите по краката си.
Никой не се обади.
Докато Шаз Боуман лежеше на пода в лондонската му къща, обзета от болка и страх, Джако Ванс оглеждаше нейното жилище. Бе успял да стигне бързо до Лийдс. Спря само веднъж, за да зареди и после влезе в тоалетната за инвалиди на бензиностанцията. Искаше да изхвърли лентата, която бе измъкнал от касетката на Шаз, в коша за санитарни отпадъци. После, на паркинга, строши с крак кутията, чиито частици се разпиляха от силния вятър, който брулеше този ден Средна Англия.
Успя да открие дома на Шаз много лесно, защото намери в колата наскоро купения от нея справочник за Лийдс, в който улицата бе оградена със синя химикалка. Паркира колата малко по-далеч и се насили да овладее изопнатите си нерви, докато вървеше привидно спокойно по улицата. Наоколо нямаше никой. Само няколко момченца играеха крикет на отсрещния тротоар. Той влезе във входа на номер 17 и изпробва един от двата секретни ключа в ключалката на тежката, викторианска външна врата. Това, че успя да отключи от първи опит, го убеди, че висшите сили са на негова страна.
Озова се в мрачен коридор, осветен само от светлината, влизаща през двата тесни прозореца от двете страни на вратата. Взирайки се в мрака, видя пред себе си широко, елегантно стълбище. Очевидно апартаментите на партера бяха два — по един от всяка страна на площадката. Избра левия и отново позна. Задиша по-спокойно, вече напълно убеден, че всичко ще стане така, както го е планирал. Отключи и влезе. Нямаше намерение да остава тук дълго, сегашното му посещение имаше само разузнавателна цел, затова закрачи бързо из стаите. Щом влезе в дневната, разбра, че Шаз не би могла да подбере по-подходящо за целите му жилище. Френските прозорци гледаха към градинка, оградена с високи стени, засенчена от високи плодни дръвчета. В дъното видя врата в тухлената стена.