Оставаше да свърши само още едно нещо. Свали якето и разкопча протезата си. Извади от сака един предмет, който му бяха направили преди две години в едно театрално ателие. Беше обяснил, че му трябва, за да скрои шега на свой приятел. Върху основната конструкция на една негова стара протеза, която бе сменил с по-усъвършенствана, в ателието направиха модел на гипсирана ръка с много реалистично стърчащи от нея пръсти. Когато се убеди, че я е поставил добре, Ванс прибра отново всичко в сака, пое си дълбоко дъх и реши да тръгва обратно.
Излезе през френските прозорци и ги затвори с плъзгане зад себе си, после тръгна спокойно по чакълената пътечка към предната врата. Изпита особено чувство в тила си, под перуката, и се зачуди дали от горните етажи не го наблюдава някой, някой, който ще си спомни, че го е видял, след като работата му бъде разкрита и стане обществено достояние. За да се успокои, той си припомни, че това, което би видял предполагаемият свидетел, не би имало нищо общо с външния вид на Джако Ванс.
Дръпна резето на дворната врата, убеден, че няма кой да го върне на място, докато се върне отново. Озова се в тясна алея между две градински стени, която излизаше на голяма улица. По улицата се отиваше право към центъра. Отиде до гарата пеш, което му отне почти час, но когато стигна, установи, че поредният влак за Лондон тръгва само след десет минути. В седем и половина беше отново в Холанд Парк и си бе възвърнал външността на Джако Ванс.
Преди да се заеме с последните приготовления, пъхна една голяма пица във фурната. Това не се покриваше с представите му за съботна вечеря, но въглехидратите щяха да успокоят нервния му стомах. Напрежението винаги го удряше в стомаха. Всеки път, когато изпитваше някакви притеснения, получаваше спазми, стомахът го болеше и му се повдигаше. Още в началото на телевизионната си кариера се бе научил, че единственият начин да потисне гаденето и къркоренето бе да се нахрани добре предварително. Приготовленията, които извършваше, преди да застане пред телевизионните камери, вършеха чудесна работа и за убийство. Сега си бе създал правило винаги да се храни добре, преди да се заеме с поредната си жертва. И, разбира се, винаги се хранеше заедно с тях, преди да пристъпи към последното действие.
Докато чакаше пицата да се опече, натовари мерцедеса. По-добре бе да полага физически усилия на гладен стомах. Сега вече всичко бе готово за последното представление с участието на Шаз Боуман. Оставаше само да я качи на сцената.
Дона Дойл също беше сама. Но не можеше да си позволи лукса да разсъждава, тъй като вече бе обезумяла от страдания. Когато за първи път се събуди от мъчителни сънища, се чувстваше все още достатъчно силна, за да се опита да проучи затвора си. Страхът все още я измъчваше, но вече не й действаше толкова парализиращо. Каквото и да бе това място, беше тъмно като гроб и миришеше на мухъл — като мазето у дома. Започна да опипва наоколо със здравата си ръка, за да разбере какво има около нея. Разбра, че лежи на матрак, покрит с найлон. Пръстите й стигнаха до ръба на матрака и докоснаха студени плочки. Не бяха гладки като керамичните плочки по стените на банята у дома, а малко грапави — сигурно теракота, като плочките в зимната градина на майката на Сара Дайсън.
Стената зад нея бе от грубо издялан камък. Изправи се с мъка на крака и за първи път осъзна, че краката й са вързани с верига. Наведе се и установи с опипване, че около глезените й има железни гривни, свързани с тежка верига. С една ръка не можеше да прецени колко дълга бе веригата. Направи четири неуверени стъпки покрай стената и стигна до ъгъл. Зави на деветдесет градуса и продължи само две стъпки преди кракът й да се удари болезнено в нещо твърдо. Беше химическа тоалетна. Обзета от мъчителна благодарност, тя се отпусна на нея и се облекчи. След това обаче разбра, че е ужасно жадна. Още не можеше да мисли за ядене, но жаждата наистина вече я измъчваше. Стана й продължи да върви опипом покрай стената, докато веригата се опъна и я дръпна рязко. От дръпването счупената й ръка бе пронизана от остра болка, която плъзна по шията чак до главата й и я накара да простене. Бавно, приведена като стара жена, тя се върна по същия път и мина покрай другия край на дюшека. Ръката й се плъзгаше по стената.
Малко по нататък намери отговор на проблема с храната и водата. Напипа твърд метален кран, от който течеше ледена вода. Тя пи жадно, паднала на колене, за да може устата й да бъде под крана. Докато коленичеше, неволно бутна нещо. След като утоли жаждата си, тя започна да опипва наоколо, за да разбере какво бе то. Пръстите й напипаха четири големи, доста леки картонени кутии. Поразтърси ги и долови познатото шумолене на корнфлейкс.