След още час, прекаран в опипване и проучване, тя бе принудена да приеме фактите. Четири кутии корнфлейкс — беше проверила какво има и в четирите — и студена вода на корем. Беше опитала да полее счупената си ръка със студена вода, но болката беше толкова страшна, че едва не припадна. Това беше всичко. Мръсникът я бе вързал като куче. Възможно ли бе да я е оставил да умре тук?
Тя се отпусна назад, седна на петите си и зави като майка, изгубила детето си.
Но всичко това се случи в началото, а оттогава бяха изминали две безкрайни денонощия. Сега, изтерзана и бълнуваща от болки, тя само стенеше и фъфлеше несвързано, от време на време губеше съзнание, а понякога потъваше и в неспокоен сън. Ако можеше да осъзнае състоянието, в което се намираше, Дона би пожелала да умре.
Колата спря. Шаз се търколи към преградата, разделяща багажника от купето и отново изпита чувството, че китките и раменете й са смазани. Опита се да се изправи и да започне да блъска с глава капака на багажника с отчаяната надежда, че някой минувач би могъл да я чуе, но си спечели единствено нов пристъп на болка. Опитваше се да не плаче, за да не се задуши, ако й се запуши носът. Ванс бе завързал с нещо устата й през качулката, преди да започне да я търкаля по твърдия под, после по някакъв килим и накрая по няколко стъпала, а после да я напъха в багажника. Беше ужасена и потресена от силата и ловкостта на този човек, който разполагаше само с едната си ръка.
Шаз се опита да диша колкото може по-дълбоко — прекалено дълбокото вдишване предизвикваше болки в схванатите мускули на раменете й. Едва не се задавяше от миризмата на собствената си урина. „Да видим как ще се отървеш от следите в багажника“ мислеше си тя тържествуващо. Знаеше, че не може да направи нищо, за да спаси живота си, но не би пропуснала и най-дребната възможност да попречи на Джако Ванс да се измъкне от справедливото наказание. Ако хората от следствения отдел успееха да се доберат по някакъв начин до тази кола, следите от урина в багажника щяха да бъдат същински подарък за тях.
Приглушената музика внезапно спря. От момента, когато потеглиха, той слушаше хитове от шейсетте години. Шаз си наложи да внимава и да брои отделните песни. Като пресметна приблизително по три минути на песен, прецени, че пътуват вече около три часа, и по нейна преценка след първите двайсетина минути се движеха все по магистрала. Значи вероятно бяха тръгнали на север; ако колата бе се отправила на запад, щяха да излязат доста по-бързо на магистрала. Разбира се, беше възможно и той да я е заблудил умишлено, заобикаляйки Лондон по М25, за да не може тя да се ориентира. Но не й се вярваше да е така; той надали считаше за необходимо да я заблуждава. В крайна сметка не бе възможно да оживее, за да съобщи нещо някому.
Сигурно вече бе мръкнало; струваше й се, че е лежала вързана в къщата в продължение на няколко часа, преди Ванс да се върне и да се заеме отново с нея. Ако отиваха някъде в дълбоката провинция, нямаше да има кой да я види или чуе. Вероятно планът на Ванс беше такъв. Предполагаше, че той е водел жертвите си на някое усамотено място и не виждаше причина да се отнесе с нея по различен начин.
Чу тъпия удар и лекото прищракване, с което се затваря врата на лека кола. После нещо метално издрънча, доста по-близо до нея, и се разнесе меката въздишка на хидравликата при отварянето на багажника.
— Боже, как смърдиш! — изръмжа презрително Ванс, измъкна я и започна да я влачи.
— Слушай сега — гласът му се чу по-отблизо. — Ще освободя краката ти. Ще разрежа връзките. Ножът ми е много, много остър. Обикновено го ползвам за транжиране на месо. Надявам се, че ме разбираш — той почти шепнеше, горещият му дъх проникваше през тъканта на качулката до ухото й. Шаз отново почувства пристъп на гадене. — Ако се опиташ да побегнеш, ще те изкормя като прасе в касапница. Няма накъде да бягаш, ясно ли е? Наоколо е абсолютна пустош.
Само че слухът й опровергаваше твърденията му. За свое учудване тя долавяше съвсем отблизо шума на уличното движение, характерните звуци на живота в големия град. Дори да имаше минимален шанс, не можеше да не се възползва от него.
Почувства за миг студеното острие на ножа до глезените си, после възторга от усещането, че краката й са свободни — сякаш по чудо. Първата й мисъл бе да го ритне и да хукне, но веднага след това кръвообращението започна да се възстановява в обездвижените й крайници, а този процес беше съпроводен с жестоки болки, спазми и бодежи, толкова силни, че тя простена и рухна на земята. Той блъсна силно вратата на багажника, после я изправи рязко на крака. Преведе я през някакъв вход, като ту я влачеше, ту я носеше. Тя удари рамото си в стена, забеляза, че минават по някаква пътека, след което изкачиха няколко стъпала. После той я блъсна и тя се просна върху някакъв под, застлан с килим. Краката й бяха все така безполезни, сякаш гумени.