Остави и втория чувал с хартии в багажника и въздъхна облекчено. После спря и сбръчка нос отвратено. Приведе се напред и подуши. Подозренията му се оправдаха. Мръсницата се бе изпикала в багажника. Облицовката беше мокра. Още нещо, което трябва да унищожи. За щастие имаше решение на проблема. Свали зелените хирургически дрехи, смъкна гумените ръкавици и натъпка всичко в резервната гума. После внимателно затвори багажника. Чу се тихо изщракване.
— Сбогом, младши следовател Боуман — измърмори той и се отпусна уморено зад волана. Часовникът на арматурното табло показваше почти два и половина. Ако имаше късмет да не го спрат, задето се движи с такава лъскава кола по малките часове, щеше да стигне там, накъдето се бе упътил, към четири и половина. Единственият проблем беше да успее да се пребори с инстинкта си, който го подтикваше да натисне педала на газта и да остави последното си постижение колкото е възможно по-далеч зад себе си. Едната му ръка беше потна, но другата бе студена като нощния въздух. Той подкара колата, излезе извън града и пое на север.
Пристигна десет минути по-рано от часа, който бе предвидил. Зоната за санитарна поддръжка на Кралската болница в Нюкасъл беше пуста. Той знаеше, че ще бъде така, докато пристигнеше дежурната смяна — в шест часа сутринта в неделя. Ванс паркира колата си на служебните места до двойната врата, която водеше към пещите за изгаряне на санитарни отпадъци. Често, когато приключеше работата си с пациентите, той идваше тук да пие чай и да побъбри с персонала. Хората се гордееха, че могат да считат известна личност като Джако Ванс за своя приятел, и с радост му предоставиха магнитна карта, с която можеше да влиза и излиза в помещенията на персонала, когато си поиска. Случвало се бе дори той да се появи при тях посред нощ, когато наоколо нямаше жива душа, и да им помага при изгарянето на отпадъците, да тъпче сам в пещите запечатаните торби с отпадъци от поликлиниката, отделенията и операционните.
През ум не им бе минавало, че той добавя и друго гориво към отпадъците.
Това бе една от многото причини, поради които Джако Ванс изобщо не се боеше, че може да бъде разкрит. Той не беше като Фред Уест, който бе вграждал трупове в основите на къщата си. Когато поредната жертва му омръзнеше, тя изчезваше навеки в унищожителните пламъци на пещите към Кралската болница в Нюкасъл. За устройство, което ежедневно поглъщаше отпадъците на цяла градска болница, два плика за боклук, пълни с проучванията на Шаз Боуман, не можеха да представляват проблем. Щеше да приключи с тази работа за двайсетина минути. След това нещата щяха да отидат към своя край. Щеше да се отпусне в любимото си легло — онова, което бе най-близо до неговия терен за убийства, да забрави всичко и да заспи със съня на праведник.
Втора част
— Някой има ли представа къде е Боуман? — попита нетърпеливо Пол Бишоп, поглеждайки часовника си за пети път през последните две минути. Петте обърнати към него лица изразяваха пълно недоумение.
— Трябва да е умряла, няма друг начин — ухили се Леон. — Нашта Шаз никога не закъснява.
— Много смешно, Джексън — отвърна саркастично Бишоп. — Хайде сега отидете като добро момче до приемната и проверете дали не се е получило някакво известие от нея.
Леон постави стола, на който се люлееше, в нормално положение и се повлече към вратата. Подплънките на елегантно скроеното му сако успяваха да придадат предизвикателност на високата му, но прекалено слаба фигура. Бишоп забарабани с пръсти по дистанционното управление. Ако не започнеха веднага, щеше да закъснее с графика за днес. Трябваше да прегледат цял куп видеозаписи на местопрестъпления, а на обяд имаше уговорена среща с министъра на вътрешните работи. Да й се не види на тази Боуман. Защо трябваше да закъснява точно днес? Реши да изчака връщането на Джексън и да започне занятието. Ако Боуман пропуснеше нещо важно, толкова по-зле за нея.
Саймън се обърна към Кей и попита шепнешком:
— Чувала ли си се с Шаз след петък?
Кей поклати глава. Светлокестенявата й коса падаше като завеса край едната й буза и лицето й напомняше на муцунката на полска мишка, която наднича през тревата.