Иронията в случая беше, че тъкмо страхът от вестникарските клюки ги бе събрал. Появата на Бетси бе обърнала живота на Мики с главата надолу, и то тъкмо по времето, когато кариерата й започваше да я издига към висините. Бързото и високо издигане й бе спечелило пъстър набор от врагове — просто преливащи от отровна завист, или сериозни съперници, изтласкани от кръга на прожекторите — място, което бяха считали за свое по право. Тъй като бе трудно да се упрекне Мики в липса на професионализъм, те бяха насочили атаките си към личния й живот. В началото на осемдесетте години съвсем не беше шик да си лесбийка. Хомосексуализмът беше един от най-сигурните начини да се озовеш на опашката за безработни — за жените дори по-често, отколкото за мъжете. Месеци след като се отклони от общоприетите норми, влюбвайки се в Бетси, Мики вече знаеше как се чувства животно, преследвано от ловци.
Решението на проблема беше радикално и изключително успешно. Мики наистина трябваше да бъде благодарна на Джако. Беше имала голям късмет, като го хвана, и късметът й продължаваше да работи. Така си мислеше Мики Морган, докато оглеждаше с одобрение отражението си в огледалото.
Нещата се бяха нагласили идеално.
Тони Хил огледа хората от екипа, подбрани лично от него, и за миг изпита искрено съчувствие към тях. Те вярваха, че навлизат в този мрачен нов свят с отворени очи. Ченгетата никога не се възприемаха като невинни и неопитни. Бяха омитали улиците. Бяха виждали и вършили какво ли не, бяха ги препикавали, бяха повръщали по дрехите им. Тони бе дошъл тук, за да инструктира шестима полицаи, които бяха убедени, че вече са видели най-страшното. Той трябваше да ги убеди, че съществуват ужаси, които съзнанието им не би могло да приеме, които биха ги карали да се събуждат нощем с писъци и биха ги научили да се молят. Да се молят не за прошка, а за изцеление. Тони знаеше отлично, че каквото и да си мислеха те, никой от тях не бе направил истински съзнателен избор, когато се бяха кандидатирали да работят в отдела за профилиране на престъпници.
Нито един от тях, може би с изключение на Пол Бишоп. Когато Министерството на вътрешните работи даде зелена светлина на проекта за профайлърите, Тони се възползва от всички услуги, които имаше право да изисква, и от някои, на които нямаше право, за да бъде сигурен, че отговорникът за отдела от страна на полицията ще бъде човек, който знае с какво се заема. Той бе размахвал името на Пол Бишоп под носа на политиците като морков под носа на заинатено муле. Беше им припомнил умението на Пол да се представя добре на телевизионния екран. Когато работата висеше на косъм, той бе подчертавал, че дори циничните лондонски журналисти проявяваха някакво подобие на уважение към човека, оглавил успешното проследяване и залавяне на Влаковия изнасилвач и на Убиеца в метрото. Тъй като Пол бе водил тези следствия, за Тони беше ясно, че той знае какво ги очаква.
От друга страна, евентуалният успех си струваше усилията. Когато работата им даваше плод, когато благодарение на тях биваше заловен престъпник, тези хора дигаха адреналина до непознати за обикновения човек нива. Съзнанието, че благодарение на теб е заловен убиец, пораждаше усещане за сила. Още по-удовлетворяваща бе мисълта, че си спасил живота на кой знае колко хора, защото си насочил преследвачите по вярната следа. Тази мисъл пораждаше възторжена възбуда, помрачена единствено от спомена за това, което престъпникът все пак бе успял да извърши. По някакъв начин той трябваше да им обясни как се чувства човек в такъв случай.
В момента говореше Пол Бишоп. Желаеше им успех в новосформирания отдел и очертаваше програмата на обучение, която бяха съставили двамата с Тони.
— Ще ви преведем през целия процес на изграждането на профил и ще ви осигурим предварителната информация, от която се нуждаете, за да можете да развиете тези умения — казваше той.
Ставаше дума за ускорен курс по психология. Беше повърхностен, разбира се, но все пак покриваше основните изисквания. Ако изборът им се окажеше правилен, учениците им щяха сами да изберат своята ориентация и да започнат да учат по-задълбочено в тази насока, да откриват други специалисти и да изграждат опитността си в тези сфери на профилирането, които представляваха интерес за тях.