Тони огледа новите си колеги. Всички бяха обучени криминалисти, само един от тях нямаше висше образование. Един сержант и петима цивилни полицаи, сред тях две жени. Заинтригувани погледи, отворени бележници, химикалки в готовност. Бяха все интелигентни хора. Знаеха, че ако се справят добре и отделът просъществува, могат благодарение на това да се издигнат до върховете на йерархията.
Нетрепващият му поглед се плъзгаше по тях. Част от него искаше Карол Джордан да е тук, да може да споделя точните си наблюдения и проницателните си анализи, да пуска понякога в действие чувството си за хумор, за да разтовари напрежението. Но разумът му говореше, че му предстоят много проблеми и без това допълнително усложнение.
Ако трябваше да заложи на някой от тези хора, на човек, който би се превърнал в звезда на отдела и би запълнил липсата на Карол Джордан, веднага би избрал онази, чиито очи горяха като студен огън. Шарън Боуман. Като всеки добър ловец, тази жена би убила, ако се налагаше.
Точно както бе постъпил и той самият.
Тони пропъди тази мисъл и се съсредоточи върху думите на Пол. Очакваше сигнала. Когато Пол кимна, Тони продължи без затруднение.
— Федералното бюро за разследване отделя две години за обучението на оперативните работници от отдели за профилиране на престъпници — каза той и се облегна назад в стола си с подчертана непринуденост. — Ние тук вършим нещата по различен начин. — Тонът му стана малко по-остър. — Ще приемаме първите си случаи след шест седмици. Вътрешно министерство иска от нас след три месеца да работим с пълен капацитет. За този срок ще ви се наложи да възприемете един куп теория, да разучите списък с протоколни действия, дълъг колкото ръката ви, да опознаете изцяло специализирания софтуер, създаден за отдела, и да развиете инстинктивно разбиране на себеподобните си, които, за да използваме нашата медицинска терминология, са напълно изкукуригали. — Неочаквано той се усмихна на сериозните им физиономии. — Някакви въпроси?
— Късно ли е да се откажем? — в електриковосините очи на Боуман искреше хумор, който отсъстваше в тържествено сериозния й тон.
— Оставки се приемат, само ако са подписани от патоанатома — намеси се сухо Саймън Макнийл. „Завършил психология в Глазгоу, служил четири години в полицията в Стратклайд“, преговори наум Тони и се успокои, че все още може да си припомня имена и факти без голямо усилие.
— Правилно — кимна той.
— Ами в случай на психически отклонения? — разнесе се друг глас.
— Ако някой от вас изкука, пак ще бъде прекалено удобно оръдие за нас, за да го изпуснем — заяви Тони. — Всъщност се радвам, че повдигна този въпрос, Шарън. Въпросът ти ме наведе точно на темата, на която смятам да говоря днес.
Очите му се местеха от лице на лице. Изчака, докато собствената му сериозност обхвана и останалите. Като човек, привикнал да възприема подходящите за случая поведение и маниери, не би трябвало да се учудва колко лесно е да бъдат манипулирани. Но все пак му се стори странно. Ако обаче си свършеше добре работата, след няколко месеца нямаше да се поддават толкова лесно на манипулация.
Щом се успокоиха и съсредоточиха, Тони хвърли папката си с бележки на масата пред себе си и започна да говори.
— Изолация — поде той. — Алиенация. Двете неща, с които се справяме най-трудно. Човешките същества са бъбриви. Ние сме стадни животни. Ловуваме на глутници, празнуваме на глутници. Отнемете на един човек възможността да общува със себеподобни и поведението му веднага започва да се деформира. През предстоящите седмици и месеци ще научите много неща за този процес.
Вече бе приковал вниманието им. Сега бе време да нанесе решаващия удар.
— Не говоря за серийните убийци. Говоря за вас. Всички вие сте полицаи с опит в областта на криминалистиката. Преуспели сте, адаптирали сте се така, че системата работи във ваша полза. Затова и сте тук. Привикнали сте да поддържате приятелски отношения при работа в екип, привикнали сте към мисълта, че зад гърба си имате поддръжка. Когато имате успех, разполагате с една група, която винаги ще дойде, за да пийнете и да отпразнувате събитието. Ако се издъните, същата тази група идва да ви съчувства. Нещо като семейство, с тази разлика, че тук няма по-голям брат, който да ви тормози, или досадна леля, която все подпитва кога ще се ожените.
Забеляза кимванията и промените в израженията им, признак на съгласие. Както бе очаквал, мъжете бяха по-склонни да му дадат право. Помълча, после се приведе напред и продължи: