— Стига, Бланко.
— А може би на всеослушание би трябвало да му изкажем благодарности на нашия герой затова, че прочиства града от човешки отпадъци. Как ви се струва една служба в негова чест в храма „Алмудена“?
— Бланко!
Като свърших, бях — твърдя го винаги, когато казвам онова, което мисля — напълно в съгласие със себе си. Не защото съм избълвала например нещо гадно и притаено в душата си, а защото съм си дала щуро угощение, каквото много рядко си позволявах. За разлика от мен Алварес сбърчи нос в знак на нещо като отвращение, сякаш искреността за него представляваше просташка гозба.
— Ако имахте желание да дискутираме обезпечаването на програмата, можехте поне да си спестите обидите. Молбата ви е записана на харддиск. Ще говоря с Падиля. А сега…
— Не съм поискала среща с вас, за да ви се оплаквам.
— За бога, кажете ми веднъж завинаги какво желаете от мен и да приключваме. Имам събрание в Министерството, което започва след час.
През мокрите си кичури, паднали върху челото, останах още миг загледана в профила на лицето му, поех въздух и изрекох онова, което бях обмисляла по двайсет и четири часа дневно в края на тази ужасна седмица.
— Ще си подам молба за напускане.
Последния път, когато Алварес Кореа бе погледнал към мен, аз бях гола.
Случи се преди две години, в месец април, малко след церемонията по погребението на Дженс. Намирах се на сцената на едно от студиата, с декор, наподобяващ душкабина е бели фаянсови плочки, трябваше постоянно да се движа напред-назад с душа в ръка. Това бе един дидактически етюд е маски, предназначен за начално обучение на ченгета под прикритие. Темата бе Двойствеността. Само като ме погледна, и се получи, без да го желая.
Този вид сцени приличат на телевизионни студиа: открити, с големи декори и прожектори, добре оборудвани с камери. Всеки може да гледа всичко. Това е така, защото ченгетата под прикритие са много опасни и не се препоръчва, още по-малко на начинаещи, да работят в затворени пространства заедно с нас. Освен това достъпът до тия съоръжения, които обикновено се правят в мансардни помещения, е забранен за хора извън персонала на Центъра по криминална психология.
Случаят с Алварес приличаше на собствения му синдром: Двойствеността. Ставаше дума за лични взаимоотношения и теоретично никой нямаше право да се намесва. Също така знаех, защото имах представа от предишни подобни етюди, какви са рисковете например да се втренчиш в някой от ченгетата по време на акция. Това бе чиста случайност. Рибарите понякога вадят от водата обувки и консервени кутии, а полицаите под прикритие приемаме всеки, който ни се залепи.
Принадлежащите към психологическата разновидност Двойственост изпитват задоволство от това да наблюдават едно човешко тяло върху бързо менящ се фон. Пауло Еласиан, бразилският психолог, който формулира тази зависимост, караше своите възпитаници да се местят от място на място, оставяйки зад себе си по три различни плана като фон. Съвременните техники позволяват ченгето да използва собственото си тяло като менящ се декор. В древната митология Протей, морско божество, е бил способен да се преобразява, както пожелае, и неслучайно едно от действащите лица в „Двамата веронци“ от Шекспир се казва именно така и превръщането му от приятел в предател, от любовник на една в любовник на друга, от добро момче в перверзен изнасилвач маркира символично ключовите моменти на тази маска. Дженс ни караше да играем откъси от това произведение в баня, където водата и тялото образуват едно неделимо, движещо се и непрекъснато променящо се изображение.
Предполагам, че докато е минавал оттам, Алварес разсеяно е погледнал към единствената осветена в оня момент сцена, където аз съм се движела гола, изобразявайки маската на неговата зависимост, и очевидно съм направила някакъв жест, който го е привлякъл. Било е вероятно бегъл поглед, но в точния момент. Мишената може да се появява десет пъти и в този миг стрелецът да си пълни оръжието, само че Алварес мина именно когато стрелях.
Разбира се, знаех кой е. От години пътищата ни се кръстосваха в отдела, Алварес ни бе изнасял много беседи, даваше ми инструкции, но никога не бяхме разговаряли лично. Една секунда обаче бе достатъчно взаимоотношенията ни драстично да се променят, и то завинаги.