— Остави всичко, което държиш в ръцете си, и бавно се обърни.
Застина, все едно беше парализиран. Повторих заповедта, като го накарах да почувства с кожата си плоското парче метал, което бях скрила в тесните си панталони. И тогава видях какво остави върху масата: каната с вода и малка ампула, която бе успял да измъкне от дъното на една преградка в хладилника, не по-голяма от детска ръчичка. Съзрях там още ампули и флакон без етикет.
— Сега се обърни с ръце на тила. И не се опитвай да предприемаш нищо.
Човекът, който се извъртя към мен, нямаше много общо с другия отпреди малко, нито с Марио Валие, когото познавах: някакъв тик го караше непрекъснато да мига с единия клепач, заплашително показваше зъбите си. Преобладаващото чувство у него очевидно бе не изненада и страх, а бяс.
— Какво става, Диана…? Какво ми направи?
— Причиних ти разпад на личността. Това е маска, която позволява собственият ти псином да поеме за няколко секунди управлението на съзнанието. Нещо като смес от кокаин и алкохол: някои започват да се бият, други вадят ножове, а ти бръкна в това тайно място…
За миг Валие стана много сериозен.
— От колко време ми правиш тия магии?
— От самото начало — отговорих. — Във всеки случай след като ти се бе превърнал в Отровителя.
— Аз… Не съм…
— Хайде, хайде. — Не го изслушах докрай. — Какво криеш тук? Това е като блиндирана каса, има и скрита клавиатура. Сигурно е и с блокировка и скенер. Веднъж затвориш ли я, повече никой не може да я отвори. Скъпа работа. Какво толкова ценно има в тия ампули, докторе? Хващам се на бас, че са от ония органични отрови, дето не оставят следи, по стари индиански рецепти. От племената, сред които си живял, нали, докторе?
Разпадът прилича на мълния: рязка, мощна, непредсказуема и безследно изчезваща. Видях признаци за връщане на разсъдъка в очите на Валие, в смръщването на веждите му, в примигването. Знаех, че внушението е преминало. Но не мислех, че е необходимо да го подчинявам наново.
— Няма закон, който да забранява съхраняването на токсични вещества в лекарски кабинет — каза Валие вече разумно, студено, но не и без негодувание. — Искам да извикам адвоката си. Това, което правиш, е незаконно. Всичко, което вие вършите, е незаконно…
— А не е незаконно да тровиш пациентите си, които идват при тебе за помощ, така ли?
— Не съм нанесъл вреда никому. — И след пауза добави: — Не съм имал намерение да ти давам това.
— Знам, знам. Онова, което направих, те накара да издадеш малката си тайна. Само толкова.
— Нямаш доказателства… Нямаш нищо.
Този Валие, преминал в отбрана, започна да ме отвращава.
Усмихвайки се, продължих да му говоря:
— По-добре си дайте сметка, че разполагаме ли с отровата, вече имаме всичко, докторе. Нашите компютри стигнаха до двама-трима лекари и психолози, които преди това жертвите са посещавали. Вие сте един от тях. Освен това достъпът до Winf-Pat ви позволява да триете данни на пациенти, дошли за първи път, нали? А пораженията от отровата не са светкавични: предлагате им чаша вода и ги отпращате. Нанокапсули ли са? Съдържанието им се освобождава чак след няколко седмици, понякога месеци, без да оставя следи… Никой не е в състояние да ги улови, а и никой съдия не би подписал заповед за обиск в дом, подбран от компютър. Появи се нуждата от такива като мен. Затова и ме изпратиха. В момента, когато бях решила да напускам, се занимавах с два случая: с убиеца на проститутки и с Отровителя, даже не бяхме сигурни дали вие сте човекът, когото издирваме, но точно защото щях да приключвам с тази работа, онова посещение бе за последно. Трябваше да се разделим привидно „естествено“, за да не попреча на следващия колега, който щеше да ви поеме. След което реших да довърша и двата случая, така че продължих да идвам. Това, че намерихте името ми в Winf-Pat, че ви разказах спомените си и се добрахте до истинската ми самоличност, беше постановка. Част от сценария.
Валие въртеше главата си наляво-надясно, с цел да демонстрира някаква саркастичност по отношение на моите думи.
— Това е абсурдно — не издържа и избухна. — Самата ти признаваш, че сте ме подозирали, и въпреки това ми разкри цялата истина за себе си: че си агент под прикритие в полицията…