— Чудесно! Стой така с лице към мен и гледай в камерата.
Усещаше се напрегната и нервна. Устата й бе пресъхнала и въпреки че бе почти напълно гола, беше започнала да се поти. Самата сесия не я тревожеше ни най-малко. Двамата мъже в студиото бяха коректни, отнасяха се с необходимата учтивост и професионална дистанция. Записът щеше да трае половин час, като я бяха предупредили, че ще я снимат по бельо, а това си бе напълно в реда на нещата. Амбицията й без съмнение бе да се представи отлично и да бъде избрана в тоя кастинг. Вероятно причината за безпокойството бе именно тази.
От самото начало предчувстваше, че това е шансът й в живота. На пръв поглед обявата в интернет бе като всички останали. Ставаше дума да бъдат подбрани момичета „с възможности“, да ги заснемат, да изберат две-три от най-добрите и да ги разпратят на европейски и американски продуценти. Нищо повече. Просто и ясно. Пишеше и името на агенцията: „Ефесус“. Олена бе преровила цялата налична информация и се оказа, че агенцията съществува вече повече от десет години и че благодарение на нея в киното са били лансирани много нови лица, започнали като изпълнители на незначителни роли във високобюджетни продукции. Изобщо не се поколеба и изпрати фотосесията си и личните си данни с надеждата да я повикат. Обикновено никога не отговаряха, та даже и „снимката си по приносител да им пратиш“, както казваше Адриана, вечен и непоправим оптимист.
Да, но този път отговориха.
След три дни получи имейл. Беше одобрена за пробните снимки. Насрочени бяха за един юлски ден в седем вечерта. Мястото — една от сградите, известни като „близнаците Ява“, на Плая ден Боса. И това звучеше добре, защото „Ява“ бяха сгради с вътрешни електронни системи, разни допълнителни екстри като прозрачни стени и врати, инсталирани така, че да се отварят при определена звукова команда. Подобно място можеше да бъде наето само от агенция от величината на „Ефесус“. В продължение на няколко дни пробва всевъзможни дрехи, търсейки да избере подходящия тоалет, с който да направи най-доброто впечатление. Накрая се спряна черна блуза, джинси и спортни обувки. Следобеда преди срещата, докато се обличаше, в тясната стаичка с гръм и трясък нахълта Адриана.
— Лени, никъде няма да ходиш. Получих лош знак.
На Лени този израз й беше известен. „Лош знак“ означаваше лошо предчувствие. Адриана й бе разяснила, че тия „знаци“ идват от неродената й сестра близначка, която й изпращаше „сигнали“ от отвъдното, с които я предупреждаваше за нещо, обикновено за някаква опасност, дето трябва да се избегне. Адриана твърдеше, че благодарение на нейните послания на няколко пъти се е разминавала със смъртта като например случая, когато не се качила в някакъв междуградски автобус, който по-нататък по пътя паднал в дълбока пропаст.
— Това за рейса си ми го разправяла, Ади — каза Олена с плътния си, дрезгав глас, с подчертан славянски акцент. — Просто отивам за малко и се връщам. Освен това знаеш и къде ще бъда.
— Представи си, че те дрогират и те отмъкнат в неизвестна посока.
— Това е сериозна агенция. Не видя ли страницата им? „Ефесус“…
Адриана я гледаше, без да трепне, с големите си черни като антрацит очи.
— Ще те снимат гола и ако им харесаш, изчезваш — предупреди я тя.
Олена й отвърна шеговито, докато се решеше пред огледалото:
— И ти ще наемеш моята стая, за което винаги си си мечтала.
— Говоря сериозно, това ми го съобщи близначката. — Тонът, с който Адриана говореше, бе наистина гробовно сериозен, така че Олена малко се сепна. — Моля те, не ходи.
Олена се обърна към приятелката си и я хвана за ръцете. Бяха студени.
— Кажи ми нещо, „мамче“, тези знаци никога ли не грешат?