Беше ми споменал, че се казва Хоакин. Физиката му напомняше за документалните научнопопулярни филмчета за кроманьонския човек, които течаха по платените канапи: як, нисък ръст, наклонено назад чело, ниско остриган, с гъсти, сключени вежди, с раздалечени, втренчени очи. Телосложение, което сякаш криеше неподозирана сила. От онези тела, които с малко упражнения можеха с глава тухли да трошат. Облеклото му също представляваше любопитен детайл от целия този ансамбъл: спортна зелена риза, в тон с пуловера. Очевидно се грижеше за външния си вид. Самонадеян самотник, набожен и разведен, с приятен глас и груба външност. Космата, мускулеста загадка, стеснителна и с втренчен поглед.
В центъра на вниманието му продължавах да съм аз, но, изглежда, му трябваше още нещо, за да се впусне в действие. Отново се замислих за властния вид на неговата бивша, ако изобщо ставаше дума за бивша, и си припомних думите на Дженс относно „Укротяване на опърничавата“ от Шекспир и връзката, която правеше с любителите на жертвоприношения. За да разпали желанията му, опърничавата съпруга Катерина упорито се дърпа и създава какви ли не спънки и главоболия на Петручио, той я „укротява“, създавайки й, на свой ред, още повече неприятности. „Това е противоборство на воли, които си пречат една на друга — пише Дженс, — и то символизира най-видимата част от спектакъла по време на жертвоприношения.“
Опитах друга тактика. Тропнах шумно с чашата по масата и като придадох на гласа си рязък, малко груб тон, рекох:
— Е, и?
— Моля? — стресна се той.
— Та, кажи ми какво по-точно искаш да правим?
— Да правим?
— Докара ме тук, за да правим нещо, нали?
Изглежда, му трябваше доста време, за да осмисли въпроса ми.
— Ами, да… Мислех си, че бихме могли да си побъбрим малко преди…
— Ако продължаваме така, цялата ми нощ ще мине в приказки, а истината е, че…
— Бързаш ли?
— Виж, имаш на разположение един час — категорично махнах с ръка. — Повече не мога да остана.
— Добре, добре. Исках само да се поопознаем…
— Вече се познаваме. Аз съм Джейн, ти — Тарзан. Какво още желаеш да знаеш?
— Е, добре де, аз…
— Ако искаш да си платиш, за да слушам един час досадната ти тирада, нямам нищо против. Взимам пари и за да ме отегчават.
— Не, не… Така е по-добре. Нека сме двама непознати…
— Сега ми кажи как предпочиташ…
— Няма да направя нищо против волята ти — не ме остави да довърша той.
Фактът, че ме прекъсва за първи път от нашето запознанство в клуба преди час, ми се стори добър знак — означаваше, че започва да пали моторите.
— Ти решаваш. Както ти казах, всичко подлежи на договорка освен предварителното плащане. То не се коментира… Видя ли парите, правя каквото искаш. Плащаш повече, получаваш повече.
— Толкова ли е просто?
— Толкова.
Извади портфейл и взе да отброява банкноти. Внезапно ми стана тъжно. Започвах да мисля, че и той е просто едно тъпо копеле, без задни стаички, тайни мазета и опасни неща по таваните. И най-вероятно си беше точно така, само че едно нещо ме глождеше. Една-единствена малка подробност.
„Защо непрекъснато се стараеш да следиш погледа ми, Хоакин? Какво е онова, в което ти самият не желаеш да се вгледаш, нито пък да го видя аз?“
Вдигнах ръка, уж за да погледна часовника си, но крадешком продължих да наблюдавам господин Рибешко око.
И го хванах. За части от секундата черните му зеници се бяха отклонили по посока на нещо зад гърба ми, след което отново се върнаха към лицето ми. Какво ли имаше там? Не можех да се обърна, беше все едно да се издам, да вляза в стаичката на Синята брада2. Дженс твърдеше, че трябва добре да познаваш декорите, преди да се захванеш да пресъздаваш каквато и да било маска.
Безполезно бе да търся огледало, но се възползвах от една картина точно зад мъжа, поставена под стъкло. Гладката му повърхност отразяваше светлината, проникваща от вратата на хола зад мен. Натам ли гледаше той?
— Това достатъчно ли е? — попита, като плъзна по масата банкнотите към мен.
Взех парите. Той пак посегна за чашата, което ми позволи отново да погледна към картината и отражението в нея.
До вратата имаше нещо, някакъв ръбест силует. Напънах се да си спомня всичко, което бях забелязала на влизане в къщата. И тогава се сетих.