— Според слуховете портмонетата им са били изпразнени от наличните пари и захвърлени наблизо.
— И в нито един от случаите няма отпечатъци?
— Не съм сигурна.
— Тогава може би ДНК пробата от кожните клетки на извършителя там, където е пипал портмонето, ще покаже нещо?
— Не знам какво е свършила полицията на Батън Руж, тъй като те не дават никаква информация. Но момчетата от моя отдел взеха проби от всичко възможно, включително и от портмонето на Айви Форд, и успяха да отделят нейния ДНК профил, както и още един. Но не беше в базата данни на ФБР. Сигурно знаете, че Луизиана тъкмо започва да създава своя ДНК база данни. Получаваме толкова много откази, че засега е по-добре изобщо да забравим за нея.
— Но все пак разполагате с неидентифициран профил — каза заинтригувано Скарпета, — макар че той може да бъде на всекиго. Ами децата и съпругът й?
— Не съвпада с техните.
Скарпета кимна.
— Тогава трябва да си зададете въпроса кой друг е имал причина да пипа портмонето на Айви Форд? Кой друг, освен убиеца?
— Задавам си го по двадесет и четири часа в денонощието.
— А другият случай, Гленда Марлър?
— Доказателствата са в щатската полицейска лаборатория. Резултатите от анализа ще отнемат известно време, въпреки че ги натискат да побързат.
— Във вътрешността на колата използван ли е алтернативен светлинен източник?
— Да. И пак нищо, нищо, нищо, нищо — отвърна Ник обезсърчено. — Няма местопрестъпления, няма трупове — като в някакъв кошмар. Поне един труп да беше открит. Шефът на следствената служба е голяма работа. Сигурно сте чували за него? Д-р Сам Лание.
Скарпета не го познаваше.
8.
Офисът на началника на следствената служба на Батън Руж гледаше към дълъг прав отрязък от река Мисисипи и бившата сграда на щатския парламент в стил арт деко, където бе убит лукавият, безстрашен и деспотичен Хюи Лонг.
Застанал пред прозореца на кабинета си на петия етаж, д-р Сам Лание се бе вторачил в мътните бавнотечащи води на реката, които го отвеждаха първо към речното казино, после покрай бойния кораб „Кид“ и оттам към стария мост над Мисисипи в далечината. Беше здрав шейсетгодишен мъж с посивяла коса, която се разделяше естествено на път отдясно на главата. За разлика от повечето мъже с подобна власт, той не обичаше да носи костюми, освен когато бе в съда или изпълняваше политически функции, които не можеше да избегне.
Заеманият от него пост можеше и да е политически, но той презираше политиката и всички, които се занимаваха с нея. Опак по природа, д-р Лание носеше едни и същи дрехи почти всеки ден, дори и на срещи с кмета — удобни обувки, с които можеше да гази из неприятни места, тъмен панталон и поло с избродирания герб на следствената служба на Батън Руж.
Тъй като бе предпазлив човек, в момента обмисляше как да подходи към странното послание, което бе получил вчера сутринта — препоръчано писмо в плик на Националната юридическа академия (НЮА). Д-р Лание бе неин член от години. Големият бял плик на НЮА беше запечатан и никой не бе правил опити да го отваря, преди д-р Лание да го стори и да открие вътре друг плик, също запечатан. Беше адресиран до него с изписани на ръка главни печатни букви и обратен адрес: Тексас, Управление за углавни присъди, сектор „Полунски“. Справката в интернет му показа, че сектор „Полунски“ е отделението на затвора за смъртните присъди. Писмото, написано също на ръка с главни букви, гласеше:
„Привет, мосю Лание!
Със сигурност помните мадам Шарлот Дард, чиято преждевременна тъжна смърт настъпи на 14 септември 1995 г. Вие присъствахте на нейната аутопсия и искрено ви завиждам за това приятно преживяване, тъй като аз самият никога не съм присъствал лично. Скоро ще бъда екзекутиран и искам да разкрия тайните си.
Мадам Дард беше убита много умно.
Mais non! Не от мен.
Въпросното лице, както в днешно време глупаво наричат евентуалните заподозрени, избяга в Палм Дезърт скоро след смъртта на мадам Дард. Това лице вече не е там. Сам трябва да откриете местонахождението и самоличността му! Моят искрен съвет е да потърсите помощ. Бих ви препоръчал значителния опит на следовател Пийт Марино. Той ме познава много добре от времето на щастливите ми дни в Ричмънд. Не може да не сте чували за великия Марино!
Вашето фамилно име, драги ми мосю, предполага, че сте от френски произход. Може да се окажем роднини.