99.
Заместник-завеждащата службата за връзки с обществеността на затвора Джейн Гитълман се извиняваше отново и отново за това, че е накарала Скарпета да чака.
Скарпета бе чакала цели петнадесет минути пред входната врата, точно под надписа сектор „Алън Б. Полунски“. Беше се изпотила под яркото слънце. Усещаше се мръсна и разчорлена от пътуването. Търпението й бе на изчерпване, независимо че бе решила да сдържа емоциите си докрай. В момента желаеше да свърши с всичко това веднъж завинаги.
— Медиите звънят нонстоп, защото довечера предстои екзекуция — обясни госпожица Гитълман.
Връчи на Скарпета картонче за посетители, което тя закачи на ревера на същия костюм, който бе носила в различните самолети, откакто напусна Флорида. Костюмът с панталон беше черен и поне го бе изгладила в стаята си в хотел „Мелроуз“ в Ню Йорк предната вечер, когато се раздели с племенничката си. Луси не знаеше къде се намира Скарпета в момента. Ако беше й споменала, Луси щеше да се опита да я спре или да настоява да замине с нея. Скарпета тръгна без предварителна уговорка и се свърза със сектор „Полунски“, чак когато кацна в Хюстън. Увереността й, че Шандон ще се срещне с нея, нарасна, щом разбра, макар и с отвращение, че е включена в списъка на посетителите му. Ако не друго, поне шегата, родена в болния му мозък, се оказа полезна.
Тя бе тук. И може би колкото по-малко време имаше да мисли за срещата си с него, толкова по-добре.
Служителите проверяваха самоличността на Скарпета и госпожица Гитълман я преведе през няколко силно дрънчащи стоманени врати, сетне през градинка с маси за пикник под чадъри, явно за персонала. Тя премина през пет врати с електронно заключване, като разстоянието се оказа далеч по-кратко, отколкото би искала, и стигна до обезкуражаващия извод, че не е трябвало да идва тук. Шандон я манипулираше и тя щеше да съжалява за това посещение, тъй като той получаваше каквото искаше и по този начин се подиграваше с нея.
Обувките й вдигнаха шум в салона за посетители и тя си даде ясна сметка за това как изглежда, докато пресичаше излъскания, покрит с плочи под. Предпочиташе да е облечена в безупречен строг костюм, може би на райета, и бяла риза с копчета на маншетите. Вероятно, размишляваше тя, строгото облекло нямаше да изпрати най-доброто послание на кучия син, но поне щеше да се чувства по-малко уязвима пред него.
Усети как коленете й омекват при вида на Жан-Батист Шандон, седнал в кабина номер две. Гладко избръснат, включително ръцете и главата, той седеше спокойно зад защитното стъкло, пиеше пепси и похапваше шоколадов кейк, като се преструваше, че не я забелязва.
Тя го наблюдаваше открито. Отказа да играе играта, която той бе започнал, и остана изумена да го види избръснат и облечен в бели дрехи. Беше грозен, но изглеждаше почти нормално без дългите гнусни кичури козина, която го покриваше последния път. Той отпиваше от пепси-колата и облизваше пръстите си, когато Скарпета седна срещу него и вдигна черната телефонна слушалка.
Асиметричните му очи се вдигнаха и той оголи зъби в усмивка, напомняща хищна риба. Кожата му бе бледа като пергамент. Тя забеляза мускулестите му ръце, както и това, че е скъсал ръкавите на бялата си риза. Тогава съзря ужасната дълга козина. Подаваше се от подмишниците му и около деколтето на ризата. Очевидно бе избръснал само онези места, които не бяха покрити.
— Колко мило — произнесе тя хладно в слушалката. — Измил си се в моя чест.
— Естествено. Прекрасно е, че дойде. Знаех, че ще го направиш. — Замъглените му очи не бяха на фокус, когато се обърна за миг към нея.
— Ти ли се избръсна?
— Да. Днес. Специално за теб.
— Доста е трудно, ако не виждаш — отбеляза тя със сигурен силен глас.
— Не ми трябват очи, за да виждам. — Той докосна с език един малък остър зъб и се пресегна за пепси-колата. — Какво си помисли за писмото ми?
— Какво искаше да си помисля за него?