— Че съм художник, разбира се.
— Тук в затвора ли се научи на краснопис?
— Винаги съм имал красив почерк. Когато ме държаха заключен в мазето като малък, имах предостатъчно време да развия много от моите таланти.
— Кой изпрати писмото вместо теб? — Скарпета продължаваше с въпросите си.
— Моят скъп адвокат. — Той цъкна с език. — Честно казано, не знам защо се е самоубил. Но може би е било за добро. Не струваше нищо. Наследствена черта.
Скарпета се наведе и извади листове и химикалка от бележника си.
— Каза ми, че си имал информация за мен. Затова съм тук. Ако просто искаш да бъбриш, си тръгвам веднага.
— Другата част от сделката, мадам Скарпета — произнесе той, докато очите му плуваха безцелно, — е моята екзекуция. Ще я извършиш ли?
— Няма проблем.
Той се усмихна доволно.
— Опиши ми. — Той подпря брадата си с ръка. — Как става?
— Безболезнено. Интравенозна инжекция с натриев тиопентал, която е със седативно действие. Панкурониев бромид за отпускане на мускулите. Калиевият бромид спира сърцето. — Направи клиничното описание, докато той я слушаше в захлас. — Доста евтини лекарства, които по ирония отговарят съвсем точно на предназначението си. Смъртта настъпва за няколко минути.
— И аз няма да страдам, докато ти извършваш това с мен?
— Никога няма да страдаш толкова, колкото си карал другите да страдат. Ще заспиш моментално.
— Значи обещаваш да бъдеш мой лекар до края? — Той започна да гали кутията с пепси-кола. Отвратителният дълъг нокът на десния му палец бе пълен с шоколад от кейка.
— Ще изпълня желанието ти, ако помогнеш на полицията. Каква е информацията?
Той й изреждаше имена и места, които не й говореха нищо. Изписа двадесет страници от бележника си и започна все по-силно да подозира, че си играе с нея. Информацията бе безсмислена. Може би.
При една пауза, в която той реши да отхапе от кейка, тя попита:
— Къде са брат ти и Бев Кифин?
Той изтри ръцете и устата си в ризата. Жилавите му мускули се свиваха при всяко движение. Шандон бе силен и ужасяващо бърз. Все по-трудно й се удаваше да потиска образите в съзнанието си. Опитваше се да прогони спомените от онази нощ в дома й, когато този човек, с когото ги делеше само едно стъкло, се опита да я пребие до смърт. Сетне се появи лицето на Джей Тали, който я заблуди и после също тръгна по петите й. За нея бе необяснимо защо двуяйчните братя близнаци споделяха обща пристрастеност към убийствата. Не можа да повярва, когато с изненада откри, че докато го гледа, единственото, което чувства, е решимост да забрави отминалите ужаси. На това място той бе безобиден. Само след дни щеше да бъде мъртъв.
Тя нямаше да се върне, за да бие смъртоносните инжекции. Това, че го лъжеше, ни най-малко не я притесняваше.
Той не каза нищо за Джей Тали и Бев Кифин. Вместо това сподели:
— Роко има малък замък в Батън Руж. Той е със старинен чар, намира се в един обновен квартал близо до центъра, в който живеят много хомосексуалисти. Бил съм там много пъти.
— Чувал ли си за жена от Батън Руж на име Шарлот Дард?
— Разбира се. Не бе достатъчно красива за брат ми.
— Роко Каджиано ли я уби?
— Не. — Шандон въздъхна, сякаш бе отегчен. — Както казах, а ти трябваше да ме слушаш по-внимателно, не беше достатъчно красива за брат ми. — Той отново й се ухили с грозно зинала уста и очите му продължиха да блуждаят. — Знаеше ли, че човек си личи по ръцете?
Ръцете й бяха в скута и държаха бележник и химикалка. Той говореше за ръцете й, сякаш ги виждаше, но все пак очите му блуждаеха, като че ли бе сляп.
Симулант.
— По ръцете на всички хорски синове Господ е оставил следи, по които човеците да разпознават делата си. Всяка мисъл оставя следа по ръката, оформя ръката, която е мерило за интелект и творчество.
Тя го слушаше и се питаше дали се кани да направи важно изявление.
— Във Франция се срещат предимно артистични ръце. Като моите. — Той вдигна избръснатата си ръка с дълги, заострени, раздалечени един от друг пръсти. — И като твоите, мадам Скарпета. Ти имаш елегантни ръце на артист. Сега вече знаеш защо не пипам ръцете. „Физиономия на ръката“ или „Ръката като показател на умственото развитие“. Мосю Ричард Биймиш. Много добра книга. Проследява много ръце, стига да можеш да я намериш, но уви, писана е през 1865 година и не се намира в местната библиотека. Ти отговаряш на два вида от описанията. Четвъртитата ръка, елегантна, но силна. И артистичната ръка, еластична и гъвкава, също елегантна, но често свързвана с импулсивната личност.