Жан-Батист преминаваше врата след врата, като държеше високо пропуска на офицер Ейбръмс. Толкова бе сигурен в успеха си, че правеше всичко с лекота, дори изглеждаше малко разсеян, когато надзирателите го пускаха да премине. Жан-Батист не стъпваше по земята, а се носеше във въздуха, когато излезе спокойно от затвора като свободен човек и извади ключовете от колата на Ейбръмс от джоба на униформата му.
101.
Скарпета стоеше до една стена, встрани от потока пътници, в сградата на международното летище „Джордж Буш“.
Отпиваше от черното кафе и си даваше сметка, че това е последното нещо, от което има нужда в момента. Изгубила бе апетит и когато преди по-малко от час си купи хамбургер, не можа да преглътне първата хапка. Ръцете й се разтрепериха от кофеина. Една доза скоч щеше да я успокои, но не смееше, а и облекчението щеше да бъде само временно. Сега повече от всякога трябваше да бъде с ясен разсъдък, за да се справи по някакъв начин със стреса.
Моля те вдигни телефона, повтаряше си тя мълчаливо.
Три позвънявания, след което се чу:
— Да.
Марино шофираше шумния си пикап.
— Слава богу! — възкликна тя, като обърна гръб на пътниците, които се движеха към някаква цел или тичаха към изходите. — Къде беше, по дяволите? От няколко дни се опитвам да те открия. Толкова съжалявам за Роко…
Съжаляваше заради Марино.
— Не ми се говори за това — отвърна той тихо и по-потиснато от обичайното. — Бях в ада, щом искаш да знаеш. Бях загубил всякаква представа за времето от бърбън и бира. Не съм вдигал телефона.
— О, не! Пак сте се карали с Трикси. Казах ти какво мисля за…
— Не ми се говори за това — повтори той. — Не се обиждай.
— Аз съм в Хюстън — съобщи тя.
— По дяволите!
— Направих го. Водих си бележки. Може нищо от тях да не е истина. Но все пак ми каза, че Роко имал къща в някакъв гей квартал до центъра на града. В Батън Руж. Много вероятно е къщата да не се води на негово име, но съседите сигурно го познават. В тази къща може да се намерят доста улики.
— В случай че не си слушала новините, в един от речните ръкави там е открита женска ръка. Правят й ДНК анализ. Може да е на последната жертва Катрин Брус. Ако е тя, значи е освирепял. Мястото, където е намерена ръката, е съвсем близо до река Блайнд, която се влива в езерото Морепас. Тоя гад сигурно е наясно със заливите и лиманите в онази част. Говори се, че плитчината, където е открита ръката, била трудно достъпна. Трябва да познаваш мястото, а почти никой не ходи там. Използвал е ръката като стръв за алигаторите, закачена на кука с връв.
— Или я излага на показ, за да предизвика шок.
— Едва ли.
— Дори и да не е така, ти си прав, развилнял се е.
— Може да си търси друга жертва, докато ние говорим — отбеляза Марино.
— На път съм за Батън Руж — осведоми го Скарпета.
— Така си и помислих. — Гласът на Марино едва успяваше да надвие шума на 8-цилиндровия двигател. — Всички сме се запътили да помагаме за разрешаването на тъпия случай на свръхдоза отпреди осем години.
— Не е просто злоупотреба с лекарства, Марино. И ти го знаеш.
— Независимо за какво става дума, ти си в опасност, затова съм тръгнал натам. Шофирам от полунощ и се налага да спирам през две минути да пия кафе и после пак да спирам през две минути, за да търся кенеф.
Тя му разказа с неохота за връзката на Роко със случая Шарлот Дард. Беше представлявал фармацевта, предполагаемия заподозрян по случая.
Марино сякаш не я чуваше.
— Чакат ме още десет часа шофиране. Някъде по пътя ще трябва да поспя. Тъй че вероятно няма да те настигна чак до утре — каза той.
102.
Джей чу новината за своя брат мутант по радиото. Не бе съвсем наясно какво чувстваше, докато се потеше в рибарската колиба с размътена глава. В разстояние на една седмица бе загубил още от красотата си. Обвиняваше за това Бев, както и за всичко останало. Колкото по-често ходеше до сушата, толкова по-често се попълваха запасите от бира. Напоследък хладилникът не оставаше никога празен.
Въздържанието бе представлявало предизвикателство за него, още откакто опозна вкуса на хубавите вина като момче във Франция. Вината са създадени за боговете, обичаше да казва баща му. Когато бе свободен и пълен господар на живота си, Джей опитваше вината и се наслаждаваше умерено на вкуса им. Сега се чувстваше като заложник на евтината бира. След последното пазаруване на Бев пиеше по една каса бира на ден.