От дългогодишните си контакти с хора, които отказват да отговарят на въпроси, не можеха да отговорят или отричаха, Скарпета се бе научила да улавя истината, която неуловимо прозираше.
— Защо не контактува с негови връстници?
— Знае ли човек? Това е загадка. Винаги е бил особен. Предпочита да си стои вкъщи и да си готви домашните, като се забавлява с шантавите игри, с които децата играят днес. Карти с някакви ужасяващи рисунки. Карти и компютри, карти и пак карти. — Жестовете й бяха драматични и изговаряше английските фрази със силен френски акцент. — Колкото по-голям става, толкова повече се задълбочава проблемът. Усамотява се и играе на карти. Често остава вкъщи, затваря се в стаята си и не излиза с часове. — Изведнъж сякаш омекна и прозвуча загрижено.
Всяка подробност, която Скарпета виждаше, бе противоречива и обезпокояваща. Кухнята беше като метафора на анахронизма на къщата и хората, които я обитаваха. Зад гърба й се намираше огромна открита камина с ужасни пиростии от ковано желязо, способни да поберат дърва за огрев, достатъчни за затоплянето на три пъти по-голямо помещение. Една врата извеждаше навън, а до нея бе инсталирана сложна клавиатура на алармена система и домофон с видеоекран за камерите, които несъмнено бяха поставени на всеки вход. Друга, много по-голяма клавиатура показваше, че старата къща е оборудвана с електронна техника, позволяваща на обитателите дистанционен контрол на отоплението, охлаждането, осветлението, кътовете за развлечение и газовите камини, която дори включваше и изключваше уредите. Въпреки това, домакинската техника и термостатите, които Скарпета бе забелязала досега, не бяха подменяни поне тридесетина години.
Поставката за ножове върху гранитния плот бе празна и в порцелановата мивка нямаше ножове. Наоколо не се забелязваше никакъв нож. Но над огнището висяха саби от деветнайсети век, а на тежката кестенова ламперия бе закачен револвер с гумирана дръжка, най-вероятно 38-ми калибър, в черен кожен кобур.
Госпожа Гидон проследи погледа на Скарпета и за миг върху лицето й се изписа яд. Направила бе пропуск, отявлена грешка. Револверът не беше оставен на показ умишлено.
— Сигурна съм, че не сте пропуснали да забележите, че г-н Дард държи много на мерките за сигурност. — Тя въздъхна и сви рамене, сякаш се доверяваше на гостенката си, като намекваше, че всъщност г-н Дард е смешно предпазлив и параноичен. — В Батън Руж има висока престъпност. Сигурна съм, че знаете това. Животът в такава къща предполага доста грижи за сигурността, макар че не съм от хората, които вечно се озъртат през рамо.
Скарпета скри неприязънта си към г-жа Гидон, макар че бе възмутена от начина на живот, който Албърт водеше. Чудеше се докъде ли би стигнала, за да изкопчи тайните, витаещи над това старо имение.
— Албърт изглежда много нещастен и неговото куче му липсва — изтъкна тя. — Може би трябва да му вземете друго. Особено щом е самотен и няма приятели.
— Мисля, че при него това е наследствено. Майка му, моята сестра, не беше наред. — Г-жа Гидон направи пауза, след което добави: — Вие, естествено, знаете това.
— Защо не ми кажете онова, което трябва да знам? Явно знаете толкова много за мен.
— Очевидно сте схватлива — отвърна г-жа Гидон с известно снизхождение. — Но не и толкова предпазлива, колкото предполагах. Албърт ми се обади по вашия мобилен телефон, помните ли? Голяма небрежност от страна на човек с вашата репутация.
— Какво знаете за моята репутация?
— На телефона ми се изписа вашето име, а аз знам, че не сте пристигнали в Батън Руж на почивка. Случаят на Шарлот е сложен. Изглежда никой не знае какво се е случило с нея, нито защо е отишла в онзи ужасен мотел, посещаван от шофьори на камиони и разни отрепки. Значи д-р Лание е потърсил помощта ви? Благодарна съм, че сте тук. Нека ви го кажа направо, беше планирано да седнете до Албърт и да го докарате до дома. — Тя вдигна чашата с чай. — Всяко нещо си има причина, както сигурно знаете.
— Как сте успели да организирате всичко това? — притисна я Скарпета, с което й даде да разбере, че не й се слушат повече глупости. — Едва ли федерален прокурор Уелдън Уин също е замесен във вашите интриги, след като се оказа седнал до мен в самолета.