111.
На следващата сутрин Скарпета погледна към мътните бавнотечащи води на реката, яхтата казино и бойния кораб „Кид“, и отново насочи вниманието си към д-р Сам Лание.
През няколкото минути, прекарани с него снощи, когато най-сетне пристигна пред вратата му и той я придружи набързо до къщата за гости отзад, без да я кани в голямата къща, тъй като не искаше да буди жена си, тя установи, че го харесва. Притеснена бе, не би трябвало да има каквито и да е емоции.
— В случая Шарлот Дард — поде тя, — доколко вие и службата ви бяхте ангажирани със семейството, в смисъл на срещи и разпити?
— Не толкова, колкото бих искал. Опитах. — Очите му помръкнаха и устните му се стегнаха. — Наистина разговарях със сестрата, г-жа Гидон. Кратко. Особнячка е. Както и да е, време е да ви разведа. Нека ви покажа къде се намирате.
Възприе рязката смяна на темата като проява на параноя, сякаш се притесняваше, че някой може да ги подслушва. Той се завъртя на стола и посочи на запад през прозореца.
— Непрекъснато се хвърлят хора от Стария мост. Не мога да ви опиша колко пъти съм измъквал тела от реката, защото някоя нещастна душа е решила да скача, при това, без да бърза, докато полицията се опитва да я разубеди, а шофьорите крещят „Хайде скачай най-после!“, защото той или тя задръстват движението. Можете ли да повярвате? А ей там, точно отпред, някакъв тип, увит в завеса от душ и въоръжен с автомат „Калашников“ се опита да превземе кораба „Кид“ и да избие всички руснаци. Успяха да го озаптят — добави той развеселен. — Смъртта и липсата на душевно здраве вървят ръка за ръка. Ние само ги задържаме. Имаме по три хиляди случая на година.
— И как точно го правите? — попита Скарпета. — Член от семейството моли да бъде издадена заповед за задържане като предпазна мярка?
— Почти винаги. Но и полицията може да го поиска. И ако шефът на следствената служба — в случая аз — счете, че лицето има сериозно заболяване и е силно опасно за себе си и околните и не желае или не може да потърси лекарска помощ, при него се изпраща полиция.
— Шефът на следствието е изборна длъжност. И не е зле да бъде в добри отношения с кмета, полицията, шерифа, Държавния университет на Луизиана, Южния университет, окръжния прокурор, съдиите, федералния прокурор, да не споменавам влиятелните обществени фигури. — Тя направи пауза. — Силните на деня определено могат да влияят върху гласоподавателите. Значи полицията дава препоръка някой да бъде преместен в психиатрична клиника и местният шеф на следствието се съгласява. В моя свят това се нарича конфликт на интереси.
— По-лошо е от това. Шефът на следствието определя дали е годен да бъде съден.
— Значи вие надзиравате аутопсията на жертва на убийство, определяте причината и начина на смъртта и след това, ако предполагаемият убиец е заловен, вие решавате дали може да бъде съден.
— Първо му вземат проба за ДНК анализ. После сяда точно тук, в моя кабинет, с по едно ченге от двете си страни, в присъствието на прокурора. И аз го разпитвам.
— Д-р Лание, вие имате най-шантавата следствена система, за която съм чувала, и ми се струва, че няма как да се защитите, ако хората на власт ви вземат мерника.
— Добре дошли в Луизиана! Ако хората на власт ми кажат как да си върша работата, им казвам да ми целунат задника.
— А процентът на престъпността? Знам, че е висок.
— Повече от висок. Ужасен — отвърна той. — Батън Руж има най-високият процент неразкрити убийства в страната.
— Защо?
— Батън Руж определено е град с много насилие. Не съм сигурен защо.
— А полицията?
— Вижте, уважавам много уличните полицаи. Повечето от тях се стараят много. Но има отговорни лица, които мачкат добрите и насърчават задниците. Политика. — Столът му изскърца, когато се облегна назад. — Имаме сериен убиец, който вилнее по тези места вече десетилетия. — Сви рамене в израз на загриженост и неодобрение. — Политика. Колко пъти трябва да повтарям тази дума?
— Организирана престъпност?
— Петото по големина пристанище в страната, втората по обем нефтохимична промишленост. Луизиана произвежда около шестнайсет процента от националния петрол. Хайде — той се надигна от бюрото си, — време е за обяд. Всеки трябва да се храни, а ми се струва, че напоследък не го правите често. Изглеждате ми доста изтощена и костюмът ви виси като на закачалка.