Д-р Лание хвърли поглед към задната част на къщата.
— Ерик, иди да се увериш, че всичко е наред. Ей сега влизаме и ние.
— Какво знаете за жертвата? — попита Скарпета следовател Кларк. — И какво изобщо знаете за случилото се?
— Не много. — Той отгърна назад няколко страници от бележника си. — Името е Ребека Милтън, тридесет и шест годишна бяла жена. Знаем само, че е наемателка на къщата и че приятелят й се е отбил с колата, за да я изведе на обяд. Не отворила вратата, поради което той влязъл сам и я открил.
— Вратата е била отключена? — попита д-р Лание.
— Да. Той е открил тялото и е повикал полиция.
— После я е идентифицирал — отбеляза Скарпета, като се изправи от клекналото положение, тъй като краката вече я боляха.
Кларк се колебаеше.
— Огледал ли я е достатъчно добре? — Скарпета не се осланяше на визуалното идентифициране и смяташе, че не би следвало да се приема, че жертвата, намерена в дадено жилище, е непременно лицето, живеещо в него.
— Не е сигурно — отвърна Кларк. — Според мен не се е задържал дълго в онази спалня. Ще видите сама. Тя е обезобразена, наистина зле обезобразена. Но Робилард смята, че жертвата е Ребека Милтън, жената, която живее тук.
Д-р Лание се смръщи.
— Откъде, по дяволите, може да знае Робилард?
— Живее през две къщи.
— Кой живее през две къщи? — попита Скарпета.
— Робилард живее съвсем наблизо. — Следовател Кларк посочи към улицата. — През две къщи надолу.
— Боже господи — произнесе д-р Лание, — не е ли странно? И да не чуе или види нищо?
— Станало е посред бял ден. Когато е патрулирала по улиците като всички нас.
Жената, обитавала къщата, бе спретната, със значителен доход и скъп вкус, забеляза Скарпета. Ориенталските килими не бяха ръчна изработка, но бяха красиви и вляво от входната врата се намираше аудиосистема от черешово дърво и широкоекранен телевизор. По стените висяха пъстри картини от местни луизиански майстори, които грабваха окото с ярките първични цветове и примитивни изображения на риби, хора, море и дървета. Ребека Милтън, ако жертвата бе тя, беше обичала изкуството и живота. В причудливи рамки бяха поставени снимки на загоряла от слънцето жена с бляскава черна коса, лъчезарна усмивка и стройно тяло. На други снимки тя бе фотографирана в лодка или застанала на пристана заедно с друга жена, също с тъмна коса, която приличаше на нейна сестра.
— Сигурни ли сме, че е живяла тук сама? — попита Скарпета.
— Когато е била нападната, изглежда е била сама — отвърна Кларк, преглеждайки бележника си.
— Но не знаем това със сигурност.
Той сви рамене.
— Не, мадам. В момента знаем много малко неща със сигурност.
— Просто се чудя, защото много от тези снимки са на две жени, при това явно в близки отношения. И много от снимките са правени в самата къща или може би на предната й веранда, или в задния двор. — Тя посочи към космите, залепнали за дървения перваз, и даде своето тълкувание: — Точно тук тя или някой друг е паднал и явно е имало много кръв, за да се изцапа и косата…
— Да, травмата на главата е много сериозна. Тоест лицето й е направо смазано — изтъкна Кларк.
Отпред се намираше трапезарията с голяма антична маса от орехово дърво в средата и шест стола. Бюфетът бе стар и зад стъклените витрини се виждаха чинии с позлатени ръбове. След трапезарията през една отворена врата се виждаше кухнята. По всичко личеше, че убиецът и жертвата не са се движили в тази посока. Следите водеха надясно от дневната, като гонитбата бе продължила по коридора, застлан със синя пътека, и бе завършила в спалнята с изглед към градината.
Кръвта бе навсякъде. Беше засъхнала до тъмночервено, но някои места върху килима бяха така напоени, че кръвта все още бе влажна. Скарпета се спря в края на коридора и огледа кървавите капки по ламперията. Една от капките бе кръгла, много светла в средата и много тъмна по краищата. Около нея имаше изпръскани като със спрей капчици, някои от които бяха толкова дребни, че едва се забелязваха.
— Знаем ли дали е била намушкана? — Скарпета се извърна към Кларк, който снимаше с видеокамера в началото на коридора.
Д-р Лание вече бе влязъл в спалнята и се появи на вратата със сурово изражение.