— Наръгана е била и още как! Около тридесет или четиридесет пъти.
— По стената има петънца като при кихане или кашляне с пълна с кръв уста — отбеляза Скарпета. — Личи по капките с тъмни очертания тук, тук и тук — тя ги посочи с пръст, — които означават мехурчета. Понякога се забелязват при човек, чиито дихателни пътища или дробове кървят. Или просто е имал кръв в устата.
Скарпета се приближи до левия ръб на вратата на спалнята, където имаше съвсем малко кръв. Очите й проследиха следите, оставени от пръстите на човека, който се е хващал за рамката на вратата, и се плъзнаха по капките по килима, които продължаваха през вратата и стигаха до дървения под. Д-р Лание, Ерик и Ник Робилард й пречеха да види трупа. Скарпета влезе вътре и затвори вратата зад себе си, без да докосва нито една кървава повърхност, включително топката на бравата.
Ник бе клекнала и стискаше тридесет и пет милиметров фотоапарат с лакти подпрени върху коленете.
Дори и да се зарадва при вида на Скарпета, не го показа с нищо. По шията й се стичаше пот и се скриваше под тъмнозеленото поло на полицейското управление на Закари, втъкнато в униформен панталон с цвят каки. Ник се изправи и се отмести встрани, за да даде възможност на Скарпета да се приближи до трупа.
— Има много особени наранявания от нож — поясни тя. — Температурата на стаята, когато влязох, беше двайсет и два градуса.
Д-р Лание постави дълъг химически термометър под мишницата на трупа. Той се наведе над тялото и го огледа от горе до долу, без да бърза. Скарпета смътно разпозна жената, която бе видяла на някои от снимките в дневната.
Трудно бе да бъде разпозната. Косата й бе сплъстена от засъхналата кръв, лицето й подуто и деформирано от контузии, срязвания и строшени кости, като степента на реакция на тъканта към травмата показваше, че е живяла известно време. Скарпета докосна едната й ръка. Тялото бе топло като живо. Вкочаняването още не беше започнало, нито се бе появило трупното петно — или утаяването на кръвта вследствие на гравитацията след спирането на кръвообращението.
Д-р Лание махна термометъра и го погледна, след което произнесе:
— Телесната температура е трийсет и пет градуса.
— Мъртва е отскоро — отбеляза Скарпета. — Но състоянието на кръвта в дневната, коридора и дори на някои места тук, предполага, че нападението е станало преди часове.
— Вероятно смъртта е причинена от травмата на главата, но е настъпила след известно време — каза д-р Лание, като опипа внимателно задната част на главата.
Скарпета не бе готова да се произнесе какво е причинило смъртта, но бе съгласна, че жертвата е получила жестока травма на главата от удар с всичка сила. Ако прободните рани бяха прерязали главна артерия, смъртта щеше да настъпи само за минути. Това бе малко вероятно, дори невъзможно, при положение, че жената беше живяла известно време. Скарпета не виждаше признаци от артериално избликване. Жената може да е била полужива, когато приятелят й я е открил в 12:30 часа, и да е била вече мъртва при пристигането на спасителния екип.
Часът сега бе няколко минути след 13:30.
Жертвата бе облечена в бледосиня сатенена пижама, чиято долна част беше непокътната, но горнището бе разкъсано отпред. Коремът, гърдите, гръдният кош и шията бяха осеяни с прободни рани с размер шестнадесет милиметра, като и двата края бяха тъпи, но единият бе малко по-тесен от другия. Раните бяха повърхностни и показваха, че не е била наранена с обикновен нож. В центъра на раните имаше нещо като мост, което сочеше, че оръжието е имало някаква дупка на върха или е било с две прободни повърхности, всяка от които с различна дебелина и дължина.
— Е, това вече обра точките — каза д-р Лание с наведена близо до тялото глава, докато движеше увеличителната лупа над раните. — Не ми прилича на нито един нормален нож, който съм виждал. А на теб? — Той погледна към Скарпета.
— И на мен.
Пробожданията бяха направени под различен ъгъл, някои от тях V-образни или Y-образни, поради усукването на острието, което бе характерно за прободните рани. Някои рани зееха, други бяха затворени като илици за копчета, в зависимост дали разрязването е било успоредно на еластичните кожни влакна или ги е пресякло.
Покритите с ръкавици пръсти на Скарпета отделяха внимателно краищата на всяка рана. Отново бе озадачена от частта неразрязана кожа почти в средата на раните. Тя ги огледа внимателно през лупата, опитвайки се да си представи що за оръжие е било използвано. Внимателно загърна горнището на пижамата и нагласи дупките в сатена към раните, като се опита да разбере къде е бил платът при нанасянето на раните. Три от копчетата на горнището липсваха. Скарпета ги видя на пода. Две копчета висяха на конци.