Когато нагласи внимателно горнището на пижамата върху гръдния кош, така както би стояло, ако жертвата бе права, дупките изобщо не съвпаднаха с пробожданията и по сатена имаше повече дупки, отколкото бяха раните. Преброи тридесет и осем дупки и двадесет и две рани. Меко казано престараване, което бе типично за убийства от похот, но също така типично и ако нападателят и жертвата се познаваха.
— Това говори ли ти нещо? — попита я д-р Лание.
Скарпета продължаваше да подрежда дупките и да си изяснява картината.
— Изглежда, че горнището е било вдигнато над гърдите й, когато е била прободена. Виждаш ли? — Тя вдигна нагоре горнището, което бе толкова напоено с кръв, че синият сатен почти не се забелязваше. — Някои от дупките минават през три пласта плат. Ето защо има повече дупки, отколкото рани.
— Значи е вдигнал горнището й, преди да я прободе или докато я е пробождал? И след това го е разкъсал?
— Не съм сигурна. Реконструкцията е винаги много трудна и за нея са нужни часове при добро осветление в моргата. Нека да я преобърнем леко и да огледаме гърба.
Двамата с д-р Лание се пресегнаха през тялото и го хванаха за лявата ръка. Преобърнаха го, но не изцяло и от раните потече кръв. Имаше най-малко шест прободни рани в горната част на гърба и дълъг разрез отстрани на шията.
— Значи е бягала, а той е нанасял удари с ножа. Била е пред него, поне в определен момент. — Ерик направи това предположение, когато двамата с Ник се върнаха с няколко лампи и ги включиха.
— Може би — отвърна Скарпета.
— Едно петно на стената в коридора изглежда така, сякаш е била блъсната или ударена в нея. Може би я е блъснал към стената и я е намушкал в гърба, а след това тя се е изплъзнала и е побягнала насам — предположи Ник.
— Може би — отново отвърна Скарпета и двамата с д-р Лание внимателно отпуснаха тялото на пода. — Само това мога да ви кажа: горнището на пижамата не е било на мястото си, когато са били нанесени раните в гръдния кош и корема.
— Вдигнато горнище предполага сексуален мотив — каза Ерик.
— Това е сексуално убийство с огромна ярост — изтъкна Скарпета. — Дори и да не е била изнасилена.
— Може и да не е била. — Д-р Лание се наведе над тялото и започна да събира улики. — Влакна — коментираше той. — Може и да са от пижамата. Независимо какво мислят хората, изнасилването невинаги е задължително. Някои от тези изверги не могат да го направят, не могат да го вдигнат. Или по-скоро биха мастурбирали.
Скарпета попита Ник:
— Тя е била твоя съседка. Сигурна ли си, че това е Ребека, а не онази жена от фотографията? Двете много си приличат.
— Това е Ребека. Другата жена е сестра й.
— И живее с нея? — попита д-р Лание.
— Не. Ребека живееше сама.
— Засега идентифицирането е висящо, докато не докажем по зъбите, че е била тя — отбеляза д-р Лание, докато Ерик правеше снимки и използваше десетсантиметрова пластмасова мащабна линийка, поставяйки я до всичко, което заснемаше.
— Ще се заема с това. — Ник Робилард се загледа без да мига, в смазаното лице на мъртвата жена с втренчен мътен поглед изпод подутите клепачи. — Не сме били приятелки и никога не сме общували, но съм я виждала на улицата, на двора или когато разхождаше кучето си…
— Какво куче? — Скарпета веднага я погледна.
— Има жълт лабрадор, малко кутре, може би осеммесечно. Не съм сигурна, но мисля, че не е пораснал напълно и беше коледен подарък. Май от приятеля й.
— Кажете на следовател Кларк да накара полицаите да излязат и да потърсят кучето — заповяда д-р Лание. — И докато работите по случая, му наредете да подсигури охрана на това място. Ние ще бъдем тук още известно време.
Д-р Лание подаде на Скарпета пакет памучни тампони, малко шише със стерилна вода и стерилна епруветка. Тя отвинти капачките на шишето и епруветката. Потопи един тампон в стерилната вода и изтри гърдите за евентуални следи от слюнка, при което тампонът почервеня от кръв. Пробите от вагината, ректума и всяко друго отверстие можеха да почакат, докато тялото бъде прехвърлено в моргата. Тя започна да събира веществени доказателства.
— Ще изляза навън — каза Ник.
— Нека някой да донесе още лампи — повиши глас д-р Лание.