— Мога да докарам каквито лампи намеря из къщата — каза Ерик.
— Ще свърши работа. Фотографирай ги на място, преди да ги разместиш, Ерик, защото някой проклет адвокат от защитата може да каже, че убиецът е внасял лампи в спалнята…
— Има много косми, може би кучешки, от нейното куче… — обяви д-р Скарпета, докато внимателно изтръскваше форцепса в прозрачна пластмасова торбичка за веществени доказателства. — Значи жълт лабрадор?
Но Ник бе излязла.
— Така каза. Жълто кутре лабрадор — отвърна д-р Лание, когато двамата останаха насаме с трупа.
— Кучето трябва да бъде намерено по ред причини, най-малкото, за да се уверим, че горкото животинче е добре — отбеляза Скарпета, — но освен това ни трябва и за сравняване на космите. Не съм съвсем сигурна, но ми се струва, че виждам доста голямо разнообразие от животински косми.
— На мен също. Залепнали са за кръвта, най-вече тук. — Той посочи с пръст към горната разголена част на трупа. — Но не и по ръцете или косата й, където се очаква да откриеш животински косми, ако произходът им е подът или килимът тук, в жилището й.
Скарпета не отговори. Хвана още един косъм и го изтръска в торбичката, която вече съдържаше поне двадесетина косъма с произход засъхналата кръв по корема.
Отвън на улицата някой започна да свири високо. Чуваха се гласове, които викаха:
— Тук, Базил! Ела, Базил!
Външната врата се отваряше и затваряше, чуха се стъпки, прекосяващи дневната, трапезарията, разговор на ченгета и сетне глас на жена, която плаче и крещи.
— Не! Не! Не! Не е възможно!
— Мадам, само ни я посочете на една от тези снимки.
Скарпета разпозна гласа на следовател Кларк. Той говореше високо и се опитваше да не звучи разстроен, но колкото повече жената крещеше, толкова повече повишаваше глас.
— Съжалявам, но не можете да влезете тук.
— Тя ми е сестра!
— Наистина съжалявам.
— О, божичко!
След това гласовете притихнаха и разговорът се долавяше само като глух фон. Няколко мухи започнаха да летят из къщата, привлечени от мириса на смърт, и високото им бръмчене опъваше нервите на Скарпета.
— Кажи им да престанат да отварят проклетата врата. — Погледна нагоре, както клечеше, а по лицето й се стичаше пот и коленете зверски я боляха.
— Господи! Каква е тази врява? — Д-р Лание също се ядоса.
— Тууук, Базил! Хайде идвай, момче!
Следва подсвирване с уста.
— Хей! Базил! Къде си?
Входната врата отново се отвори и затвори.
— Толкова! — Д-р Лание се изправи на крака.
Той излезе от спалнята и захвърли окървавените ръкавици. Скарпета отмести още един животински косъм, този път черен, и го постави в торбичката за веществени доказателства. Космите бяха полепнали по тялото, докато кръвта бе мокра. Полепнали бяха по корема, гърдите, гръдния кош, но не и по ходилата на босите й крака, които също бяха изцапани със засъхнала кръв, но не от рани, а от стъпване в кръв.
Дъхът на Скарпета излизаше сгорещен и шумен през маската, потта пареше в очите й, докато разгонваше мухите и обхождаше лицето на жената с лупата, търсейки още косми. Всяка пукнатина в засъхналата кръв бе увеличена и още по-зловеща, всяко сцепване и разрез по кожата още по-назъбено и зеещо. По кръвта бяха полепнали частички боя, вероятно от стената в дневната. Разнообразието от животински косми, взети от тялото, предоставяше на Скарпета важна информация.
— Намерихме кучето. — Ник стоеше на прага.
Скарпета стреснато се върна в едно друго измерение, различно от грозния засъхнал червен пейзаж зад увеличителното стъкло.
— Базил, нейното куче.
— Повечето от тези косми не са от него. Откривам дузина различни видове и цветове. По всяка вероятност кучешки косми. Доста по-груби от котешките. Но не съм сто процента сигурна.
Д-р Лание отново влезе в спалнята, подмина Ник и надяна нови ръкавици.
— Това, което виждам, ме кара да мисля, че космите са били пренесени от извършителя, вероятно от дрехите му, и са полепнали по горната част на тялото й. Може би, ако е бил върху нея.
Тя дръпна долнището на пижамата, колкото да открие следата, оставена от ластика на колана. Седна назад върху петите си и се вгледа, след което свали маската си.
— Защо някой ще се качва върху нея, без да свали долнището на пижамата? — попита озадачен Лание. — Защо някой ще пренесе всички тези кучешки или кучешкоподобни косми върху разголената горна част на тялото и никъде другаде? И преди всичко, защо някой ще е покрит целия с кучешки косми, по дяволите?