— Открихме Базил — повтори Ник, — скрит под една къща на отсрещната страна на улицата. Просто се беше свил и трепереше. Трябва да е избягал, когато убиецът си е тръгнал. Кой ще се погрижи за него, тоест за Базил?
— Очаквам приятелят й да го стори — каза Лание. — Ако не, Ерик обича кучета.
Той разкъса два пакета със стерилни полиетиленови чаршафи, използвани при случаи на убийства. Докато Скарпета разстилаше единия на пода, Лание и Ерик хванаха тялото под мишниците и зад коленете, повдигнаха го и го поставиха в средата на чаршафа. Те разстлаха втория чаршаф върху трупа и завиха краищата, опаковайки го като мумия, тъй че никакво веществено доказателство да не може да бъде добавено или загубено.
116.
Джей вдигна ръка от кормилото, за да удари Бев, но се отказа.
— Ти си тъпа. Знаеш ли го? — произнесе той с леден тон. — Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш?
— Не стана както трябваше.
Радиото в черокито продължаваше с новините в шест вечерта, докато той караше към кея „Джакс Боут“.
— „… Д-р Сам Лание, шеф на следствената служба на Батън Руж все още не е приключил с аутопсията, но източници, близки до следствието, твърдят, че жертвата е тридесет и шест годишната Ребека Милтън от Закари. Причината за смъртта не е официално потвърдена, но според някои източници тя е починала от прободни рани. Полицията не смята, че убийството е свързано с обявените за изчезнали жени през последната година…“
— Глупаци! — Джей загаси радиото. — Имаш късмет, щом така смятат.
Четири малки кученца спяха на слънчевата светлина, влизаща през задния прозорец на джипа. На задната седалка бяха натоварени четири каси с бира. Бев се бе потрудила здравата днес, след като остави Джей да слезе в сърцето на университетския град. Той не й каза за какво отива там, нито какво се кани да прави цял ден, а само й нареди да го вземе от същото място в пет и половина. Можеше да търси брат си, избягалия затворник. А можеше просто да се шляе нагоре-надолу и да се радва, че се е отървал от Бев и рибарската колиба. Сигурно бе тръгнал на лов за хубави студентки. Бев си го представи как прави секс с някоя от тях. Ревността й се разпали и я задуши.
— Не трябваше да ме изоставяш цял ден — настръхна тя.
— Какво си мислеше? Че ще я отвлечеш и ще я закараш в лодката посред бял ден?
— Само в началото. После се сетих, че няма да се зарадваш.
Той не отговори, съсредоточен върху шофирането, като внимаваше да не превишава скоростта или да не извърши друго нарушение, така че му се наложи да спре.
— Даже не приличаше на нея. Беше с черна коса. Дори не знам дали е била студентка.
Бев не бе съумяла да устои на вътрешния си импулс. Разполагала бе с достатъчно свободно време, за да открие хубавата жена, на която бе хвърлила око в „Уол Март“. След като я бе следвала по петите цяла нощ, установи, че агнето не живее в къщата в Гардън Дистрикт, а има малко жилище в Закари. Кварталът беше тъмен. Бев взе да се безпокои, че агнето може да стане подозрително и зави по една странична улица, преди да й се открие добра видимост към къщата.
Този предобед сновеше с джипа, оглеждайки се за зеления „Форд Експлорър“, докато накрая реши, че само защото колата не е паркирана на алеята, не означава, че не е в гаража. Но се оказа, че явно е наблюдавала погрешна къща. Вече влязла вътре, нямаше връщане назад.
Само че никога не бе предполагала, че тъкмо това агне ще се бие като вълчица. В момента, когато чернокосата жена отвори вратата, Бев бръкна в брезентовата си чанта и извади пистолета. Но бе блъсната с такава сила, че оръжието изхвърча от ръката й. Бев се претърколи на пода и измъкна комбинирания универсален нож от калъфа на колана си. Успя да отвори нещо, което й се стори като острие, и гонитбата започна. Сякаш продължаваше и продължаваше с мили. Докато жената тичаше и крещеше, падна и се удари в една стена, което даде на Бев възможност да я сграбчи за косата и да удари главата й в мазилката. Започна да я рита, когато тя се свлече на пода.
Тогава обаче онази се изправи на крака и я ръгна с все сила в рамото. Изглежда Бев също бе крещяла, но не помнеше със сигурност. В главата си чуваше грохот като от товарен влак, само нанасяше удари с острието и я гонеше, а кръвта пръскаше лицето й. Не можеше да е продължило повече от минута-две. Бев закова жената на пода в спалнята и продължи да я ръга. Но вече не бе сигурна дали изобщо се бе случило.