Докато не чу да го повтарят по радиото. Докато не си припомни кървавия тирбушон на ножа. Намушкала бе жената с отварачката за бутилки. Как е могло да се случи?
Тя погледна Джей, който караше покрай заложни къщи и магазини за леки коли. Подминаха един мексикански ресторант и й се прииска да спрат.
Начос със сметана, сирене, чили.
Пицарии, магазини за авточасти, още магазини за коли, после пътят се стесняваше и от двете му страни се нижеха пощенски кутии, докато се движеха обратно към „Джакс“ и стигнаха до лимана.
— Можем да спрем и да си купим пържени фъстъци — предложи Бев.
Джей не си направи труда да й отговори.
— Е, прави каквото знаеш. Ти и твоя шибан Батън Руж. Тръгнал си да търсиш гадния си брат. Защо не почакаш да се стъмни. Ще стане по-лесно.
— Млъквай!
— А ако не е там?
Ледено мълчание.
— Е, ако е там, сигурно се крие в онази изба, от която те полазват тръпки, за да докопа тайните пари. Можем да си вземем малко мангизи, бейби. Колко пари изхарчих за бира…
— Казах ти да млъкнеш!
Колкото по-студено бе държанието му, толкова по-горда се чувстваше Бев с червените охлузвания, подутини и дълбоки драскотини по ръцете, краката, гърдите и други части на тялото си, където беше наранена по време на онова, което тя наричаше бой.
— Ще вземат проби от тъканта под ноктите й — най-сетне проговори Джей. — И ще открият ДНК-то ти.
— Те нямат моето ДНК — отвърна Бев. — Никой не е вземал ДНК-то ми, преди да се ометем от Додж. Тогава бях почтена дама, която държеше къмпинг до Уилямсбърг, не помниш ли?
— Почтена колкото задника ми.
Бев се усмихна. Раните бяха нейните медали за храброст и сила. Не бе предполагала, че можеше да се бие така. Даже можеше да се опълчи и на Джей в най-скоро време. Перченето й бързо намаля. Никога нямаше да успее да надвие Джей. Щеше да я убие с един удар в слепоочието. Той й го каза. Един удар и ще пробие черепа й, защото жените нямали здрави черепи. Дори и тъпите като Бев, както се бе изразил.
— Какво си й направила? Знаеш какво питам. Дрехите ти са целите в кръв отпред. Да не си я възсядала като мъж?
— Не. — Не беше негова работа.
— Как тогава дрехите ти са окървавени от врата до чатала, а? Възсядала си едно кървящо момиче и си се клатила?
— Няма значение. Те не свързват случая с останалите — отговори Бев.
— Коя дума казваше тя?
— Как коя дума? — Бев реши, че Джей бе започнал да откача.
— Когато ти се молеше. Сигурно те е молила да спреш. Каква дума използваше, за да го опише?
— Какво да опише?
— Какво означава да си толкова адски уплашен от болката и смъртта! Коя дума казваше?
— Не знам. — Бев се мъчеше да си припомни. — Май че каза „защо“.
117.
„Стаята е хладна и липсват миризми.“
Ник четеше изречението вече пети път. Майка й можеше да е била жива само минути преди съпруга й — бащата на Ник — да се прибере вкъщи. Ник се чудеше дали убиецът е чул колата на баща й и е избягал, или просто е било съдба, че извергът си е тръгнал точно в този момент.
Часът бе десет вечерта. Ник, Руди, Скарпета, Марино и Луси седяха в къщата за гости на д-р Лание и пиеха кафе.
— „Многобройни охлузвания и разкъсвания по лицето“ — четеше Скарпета доклада от аутопсията.
Още в началото обяви, че няма намерение да смекчава нито една подробност, за да пощади чувствата на Ник. Нямаше да й помогне, ако го направеше.
— „Охлузване и разкъсване по челото, околоочни кръвонасядания, фрактура на носните кости, предните зъби разклатени.“
— Значи яко я е удрял по лицето — обади се Марино, като отпи от кафето, приготвено точно по негов вкус — побеляло от сметана и с много захар. — Може ли да е бил някой, когото тя е познавала? — обърна се той към Ник.
— Тя му е отворила вратата. Била е намерена съвсем близо до вратата.
— Внимаваше ли да държи вратите заключени? — Луси я погледна изпитателно, включвайки се в разговора.
Ник отвърна на погледа й.
— И да, и не. Нощно време се заключвахме. Но тя знаеше, че с татко ще се приберем скоро и може да не е заключвала вратата.
— Това не означава, че лицето не е позвънило или почукало — изтъкна Руди. — Не означава, че майка ти се е страхувала от човека, който и да е бил той.
— Да, не означава — каза Ник.
— „Травма, нанесена с все сила отзад на главата. Звездовидно разкъсване на темето, седем на десет сантиметра. Масивен хематом на темето и задната част на главата. Петдесет милилитра течна подскалпна кръв…“