Выбрать главу

Марино и Луси си разменяха снимки от местопрестъплението. Ник все още не ги бе поглеждала.

— „Кръв по стената вляво от вратата — отбеляза Марино, — кичури коса.“ Колко дълга беше косата на майка ти?

Ник преглътна тежко.

— До раменете. Имаше руса коса подобна на моята.

— Нещо се е случило още при влизането му. Светкавична атака — коментира Луси. — Не е много по-различно от онова, което се е случило с Ребека Милтън. Случва се при всяка светкавична атака, когато жертвата вбесява нападателя.

— Дали тези рани отговарят на удари на главата й в стената? — попита Руди.

Ник търпеше стоически. Напомни си, че е ченге.

Скарпета срещна погледа й.

— Знам колко е тежко, Ник. Опитваме се да бъдем честни. Може би, ако сме честни, няма да си задаваш толкова много въпроси.

— Винаги ще си задавам въпроси, тъй като никога няма да разберем кой го е извършил.

— Никога не казвай „никога“ — напомни й Марино.

— Точно така — кимна Луси.

— „Раздробена недепресивна фрактура на бипариеталната и тилната кости, фрактури на орбиталните сводове, двустранни субдурални хематоми, тридесет милилитра свободна кръв над всеки от тях…“ така, така, така… — Скарпета прелисти страницата. Напечатана бе на машина, а не на принтер. — Има прободни рани.

Ник затвори очи.

— Надявам се, че не е усетила всичко това.

Никой не коментира.

— Искам да кажа — тя погледна Скарпета, — чувствала ли е всичко това?

— Чувствала е ужас. Физически? Трудно е да се каже каква болка е усетила. Когато раните се нанасят толкова бързо…

Марино я прекъсна.

— Нали знаеш, че когато си притиснеш ръката с чекмеджето или се порежеш с нож, не го усещаш? Мисля, че е било по този начин, освен ако не е ставало бавно. Бавно като при мъчение.

Сърцето на Ник прескачаше, все едно имаше аритмия.

— Не е била измъчвана — каза Скарпета, като погледна Ник в очите. — Определено не.

— А пробожданията? — попита Ник.

— „Разкъсвания на пръстите и дланите.“ Травми при самозащита. — Тя отново погледна към Ник. — „Пробив на десния и левия дроб с двестамилилитров хемоторакс от всяка страна.“ Толкова съжалявам. Знам, че това е тежко.

— Това ли я е убило? Белодробните наранявания?

— Вероятно. Особено в комбинация с травмите на главата. Имала е и счупени нокти на дясната и лявата ръка. Изпод ноктите е изваден неидентифициран материал.

— Смятате ли, че е бил запазен? ДНК анализът не е бил толкова развит, колкото е днес.

— Чудя се какво, по дяволите, означава „неидентифициран“? — обади се Марино.

— С какъв вид нож? — попита Ник.

— С късо острие. Но точно колко късо не бих могла да кажа.

— Може би джобно ножче — предположи Марино.

— Може би — отговори Скарпета.

— Майка ми нямаше джобно ножче. Нямаше никакво… — Очите на Ник се напълниха със сълзи, но успя да се овладее. — Исках да кажа, че никога не си е падала по оръжия.

— Той може да е имал — каза й меко Луси. — Но според мен, ако оръжието е било джобен нож, не е смятал, че ще му е необходим. Може просто да го е носил у себе си, както доста други мъже.

— Прободните рани различни ли са от тези, които видяхме днес? — попита Ник Скарпета.

— Абсолютно.

118.

Ник започна да им разказва за антикварния магазин на майка си. Обясни им, че майка й е била собственичка, но е работила в него само по няколко часа, за да се грижи за семейството си. Каза им, че майка й се е познавала с Шарлот Дард.

Ник се загледа в чашата си с кафе.

— Ако още веднъж бутна това нещо в микровълновата, дали утре ще получа делириум тременс от кофеина?

— Майка ти и Шарлот Дард са били приятелки? — попита Марино. — Мамка му! Ако нямаш нищо против, мога ли да попитам защо, по дяволите, не си споменавала това преди?

— Честен кръст — отвърна Ник, — просто не се бях сещала за нея до този момент. Предполагам, че съм блокирала много неща в съзнанието си. Почти никога не мисля за майка или поне не го правех, докато не започнаха да изчезват жени. Сцената на местопрестъплението… Онова, което е сторил на Ребека Милтън. И сега…

Тя се изправи, за да притопли кафето си. Микровълновата печка работи шумно около минута, след което вратата се отвори и тя се върна на дивана с чаша димящо кафе, вече негодно за пиене. Миришеше на прегоряло.