— Мога ли да ви попитам само още едно нещо? — обърна се Ник.
— Разбира се. — Тя се чувстваше толкова уморена, че мозъкът й отказваше да работи.
— Защо е трябвало да я пребива до смърт?
— Защо някой е пребил Ребека Милтън до смърт?
— Нещата не са станали, както е предвиждал.
— Майка ти би ли му се противопоставила? — попита Луси.
— Би му издрала очите.
— Може би това е отговорът. Моля те да ми простиш. В момента не мога да ти бъда от полза. Прекалено уморена съм.
Скарпета напусна малката дневна и затвори вратата на спалнята си.
— Как си? — Луси се премести на дивана и погледна Ник. — Това е много тежко, ужасно тежко. Нямам думи колко е тежко. Ти си смела, Ник Робилард.
— Баща ми не можа да го преживее. Отказа се от живота. Заряза всичко.
— Какво например? — попита внимателно Руди.
— Ами обичаше професията си на преподавател. Обичаше и водата някога. И двамата с мама. Имаха си малка рибарска хижа, където никой не ги безпокоеше. На едно никакво място, наистина никакво. Оттогава не е стъпвал там.
— Къде?
— Лиманът Дъч.
Руди и Луси се спогледаха.
— Кой знаеше за него? — попита Луси.
— Всеки, с когото майка ми е бъбрила за него. Беше доста приказлива. За разлика от татко.
— Къде се намира лиманът Дъч? — попита Луси.
— До езерото Морепас. На река Блайнд.
— Би ли могла да го намериш сега?
Ник се учуди.
— Защо?
— Просто отговори на въпроса ми. — Луси докосна полека рамото на Ник.
Тя кимна. Двете се гледаха изпитателно.
— Добре тогава. — Луси не отместваше очи от нейните. — Утре. Някога летяла ли си с хеликоптер?
Руди се изправи.
— Трябва да тръгвам. Като пребит съм.
Той знаеше. По свой начин го приемаше. Но нямаше да гледа.
Луси го погледна, осъзна, че той разбира, но не напълно.
— Утре ще се видим, Руди.
Той излезе и леките му стъпки отекнаха по стълбите.
— Не бъди безразсъдна — каза Луси на Ник. — Правиш ми впечатление на човек, склонен към безразсъдство, може би дори си го проявявала.
— Бях се заела със собствена операция — призна тя. — Обличах се като потенциална жертва. Всъщност имам външност на потенциална жертва.
Луси я измери внимателно от горе до долу, преценявайки я, все едно не го бе правила през цялата вечер.
— Да, с тази руса коса, телосложение, интелигентна външност. Но поведението ти не е като на жертва. Енергията ти личи. От друга страна, това би могло да бъде още по-голямо предизвикателство за убиеца. По-вълнуващо е. По-голяма победа.
— Имах погрешна мотивировка. — Ник се самобичуваше. — Не че не съм искала да бъде заловен. Повече от всичко желая да го хванат. Но си признавам, че съм по-агресивна, по-твърдоглава, дори се излагам съзнателно на риск, да, просто защото спецекипът не желаеше да приеме момиче като мен от някакви си провинциални градчета. Въпреки че може би единствена съм завършила Академията по криминалистика и съм обучавана от най-добрите. Включително и от леля ти.
— Когато си се излагала на риск, забелязвала ли си нещо особено?
— „Уол Март“, където бе отвлечена Катрин. Бях там часове преди да се случи. Едно нещо все не ми излиза от съзнанието. Някаква жена, която се държеше особено, падна на паркинга и каза, че си била навехнала коляното. Нещо ме загложди. Аз се отдръпнах и не й помогнах да се изправи. Очите й ми се сториха някак особени и страшни. И ме нарече агънце. Викали са ми какво ли не, само не и агънце. Помислих я за побъркана бездомница.
— Опиши ми външността й. — Луси се опита да запази спокойствие, да не позволи на уликите да се впишат в случая, вместо да стане обратното.
Ник я описа.
— Знаеш ли, интересното беше, че я видях в магазина няколко минути преди това. Ровеше из евтиното бельо и крадеше.
Луси едва сдържаше възбудата си.
— Никой досега не е помислил, че убиецът може да е жена или поне да има съучастничка. Бев Кифин — каза тя.
Ник стана за още кафе и ръката й се разтрепери. Реши, че е от кофеина.
— Коя е Бев Кифин?
— В списъка на ФБР на десетте най-търсени престъпници е.
— Мили боже! — Ник седна на дивана, този път по-близо до Луси. Искаше да е по-близо до нея, без да знае защо. Близостта й я зареждаше с енергия и я възбуждаше.
— Обещай ми, че няма повече да обикаляш на своя глава. Смятай се зачислена към моя спецекип, става ли? Всички действаме заедно. Леля ми, Руди, Марино.