— Ставай — повтори Бентън. — Кой друг е тук долу? С кого говореше преди малко?
Контузеният Уелдън Уин се размърда с изненадваща пъргавина, като неочаквано се претърколи и измъкна пистолет изпод шлифера си.
Бентън стреля два пъти в него, първо в гърдите и после в главата, още преди Уин да сложи пръста си на спусъка. Изстрелите бяха заглушени от камъка.
122.
Личното тегло на Марино бе достатъчно, за да намали скоростта на хеликоптера с пет възела. Луси не се тревожеше. При такова време не би форсирала излишно двигателя. Нямаше смисъл да бързат, за да се натресат на някоя антена, а антените изникваха навсякъде изпод бързо движещата се мъгла, която правеше невидими минаващите на косъм препятствия и изпращаните електронни светлинни сигнали. Луси летеше на сто петдесет и два метра при влошени метеорологични условия в сравнение с излитането им от Батън Руж преди двадесет минути.
— Тази работа не ми харесва — чу Луси изнервения глас на Марино в слушалките.
— Не караш ти хеликоптера. Отпусни се. Желая ти приятен полет! Мога ли да ви донеса нещо, сър?
— Какво ще кажеш за един шибан парашут?
Двамата с Руди се усмихнаха, без да спират да оглеждат терена от пилотската кабина.
— Имаш ли нещо против да зарежа за малко контролните уреди? — каза тя на Руди само за да подразни Марино.
— Ти се ебаваш с мен! — изкрещя Марино.
— Уф! — Луси намали звука на слушалките, докато Руди пое контрола с думите: „Машината е твоя“. Тя повтори стандартната фраза, за да се увери, че другият пилот е поел управлението точно в този момент.
Като превъртя копчето на специалния си часовник, смени дисплея на хронометър.
Ник никога не бе летяла на хеликоптер и помоли Марино да престане да изнервя допълнително обстановката.
— Ако не сме сигурни с тях — каза му тя, — не сме сигурни с никого. Освен това вероятността да те блъсне кола е по-голяма, отколкото да катастрофираш при такова време.
— Това са глупости. Тук горе няма коли. Ще ми направиш ли услугата да не използваш думата катастрофа?
— Съсредоточете се — обърна се Луси към всички, без да се усмихва повече, като погледна към показанията на GPS устройството.
Вчера, когато с Марино летяха над това място и откриха най-северозападния край на езерото, тя бе вкарала координатите вътре.
— Точно на следата сме.
Спусна се на височина деветдесет и два метра и намали скоростта до осемдесет възела, когато съзря езерото Морепас между кълбата мъгла. Водата бе почти под тях. Слава богу! Над езерото и лиманите нямаше опасност от антени. Тя намали скоростта още, докато Руди се взираше внимателно за очертанията на бреговата линия.
— Ник? — попита Луси. — Чуваш ли ме?
— Да — отвърна гласът й.
— Разпознаваш ли нещо под нас?
Луси намали скоростта до шестдесет възела. Ако намалеше още, щеше да увисне във въздуха, но предпочиташе да не го прави при тази лоша видимост.
— Можеш ли да се върнеш малко назад, за да открием река Блайнд? — попита Ник. — Лиманът Дъч се простира от нея към края на езерото.
— В коя посока? — Луси бавно завъртя хеликоптера, не беше ентусиазирана от мисълта за връщане към сушата на тази височина. Благодарна бе, че вчера прояви педантичност при отбелязването на местонахождението на всички препятствия.
Ник направи пауза, след което гласът й отново прозвуча:
— Виж, ако следваш реката в посока към езерото, лиманът Дъч се пада на три часа — обясни тя.
Луси отново полетя над водата.
— Това е — потвърди Ник. — Ето я реката. Виж как извива наляво. Е, ще се вижда по-добре от по-високо.
— Забрави — отбеляза Руди.
— Мисля, че… да! — Ник бе наелектризирана. — Ето го. Ето го тесния ръкав. Погледни вдясно. Лиманът Дъч. Рибарската колиба на татко е на по-малко от миля вляво.
Нервите бяха опънати докрай. Руди измъкна пистолета от кобура на раменете си. Луси пое дълбоко въздух, по-напрегната и обезпокоена, отколкото показваше, докато се спускаше до височина тридесет метра над тесен лиман, обрасъл с гъсти кипариси, който изглеждаше зловещо в мъглата.
— При тази височина вече могат да ни чуят — каза тя спокойно, докато обмисляше ситуацията, която по нейна преценка неочаквано ставаше изключително опасна.
Изведнъж пред погледа им изникна порутена колиба. Видяха бяла моторница, завързана за изкривен пилон, която изобщо не се връзваше с обстановката.