— Ох… — стенеше тя, — не спирай! — молеше му се и бавно приближаваше главата си към него.
— Искаш още, така ли, бейби?
— Ох!
Започна да я смуче, но отвратен от нейния солено-кисел вкус, я изрита с босите си стъпала.
Ударът на тялото й в пода и шокираният вик бяха познати звуци в рибарската колиба.
11.
Кръв изби от трапчинката в лявото коляно на Бев и тя се вгледа в раната си.
— Защо не ме желаеш вече? — попита тя. — По-рано не можех да се откача от теб.
Носът й течеше. Тя загърна разкъсаната си блуза, унижена от грозотата си.
— Желая те, когато аз пожелая.
Отново започна да удря със сатъра. Изпод масивното лъскаво острие се разхвърчаха дребни късчета месо и кости и полепнаха по покритата с петна маса и по голата потна гръд на Джей. Душният въздух бе натежал от сладникаво-киселата смрад на развалено месо. Наоколо лениво кръжаха мухи и бръмчаха като грамадни товарни самолети. Те се тълпяха над кървавата диря, оставена по кофата и черно-зелените им тела лъщяха като разлят петрол.
Бев се надигна от пода. Известно време наблюдаваше как Джей кълца и мята месото в кофата, а мухите се стрелват нагоре и отново се спускат като бомбардировачи към своя пир. Бръмченето им се усилваше, когато се удареха в стените на кофата.
— И сега пак няма да ядем на масата. — Това е неин стар рефрен.
Никога не се хранеха на нея. Масата бе личното пространство на Джей и тя знаеше, че не трябва да я докосва.
Той размаза яростно комарите.
— По дяволите, не понасям тези шибани гадини! Кога най-сетне ще идеш на пазар? И следващия път да не ми се върнеш само с два спрея срещу комари!
Бев изчезна в тоалетната. Тя бе голяма колкото носа на лодка или малка яхта и вътре нямаше химически резервоар. Изпражненията се стичаха през отвора в една кофа между дървените колони, крепящи колибата. Веднъж дневно тя изхвърляше кофата в лимана. Страхуваше се, че докато седи върху дървения сандък, служещ за тоалетна чиния, може да я нападне воден мокасин или алигатор и в най-неудобния момент клякаше върху него и се взираше в черната дупка, а тлъстите й бедра се тресяха от страх и напрежение да поддържат тежестта й.
Беше възпълничка, когато Джей я срещна за пръв път в един къмпинг близо до Уилямсбърг, Вирджиния. По чиста случайност ги сближи семейният му бизнес. Той си търсеше място за живеене, а тя живееше далеч от пътя в занемарен, осеян с боклуци и обрасъл с гъста гора имот, пълен с ръждясали каравани и един мотел, окупиран предимно от проститутки и наркопласьори. Когато Джей се появи на вратата на Бев, тя бе впечатлена от силата му и той моментално я привлече. Тя му налетя така, както правеше с всички мъже — грубият секс бе единственото средство да задоволи самотните си гневни нужди.
Онази вечер валеше дъжд и тя приготви на Джей купа готова зеленчукова супа и препечен сандвич със сирене, докато малките й деца се криеха и наблюдаваха тайно майка си, хванала се с поредния непознат. Тогава на Бев изобщо не й бе до децата. И сега се опитваше да не мисли за тях и да не си представя колко са пораснали. Те бяха под опеката на щата и се чувстваха далеч по-добре без нея. Дори Джей се държеше по-мило с тях, отколкото самата Бев. Толкова различен бе, когато си легнаха през онази първа нощ.
Преди три години беше по-привлекателна — още не бе надебеляла от ядене на сандвичи, сирена и меса с консерванти. Липсваше й движение, тъй като не можеше по цял ден да прави лицеви опори и клякания като Джей. Зад колибата се простираха затревени мочурища, пълни с миди. Изгаряше по някоя и друга калория като изтикваше лодката на Джей от тесните плитчини.
Щеше да им свърши работа и малка моторница с външен мотор, но Джей държеше да е „Евинруд“ с двеста конски сили и витло от неръждаема стомана. Пореше с нея каналите на път към своите тайни места или се носеше безшумно под кипарисите, застанал напълно неподвижен като опосум, и слухтеше за приближаващ хеликоптер или кръжащ ниско над главите им самолет. Той не помагаше на Бев за нищо, тъй като не можеше да скрие привлекателната си външност и защото бе прекалено суетен да развали красотата си. Отиваше на сушата само за да вземе пари от семейното скривалище, а не да изпълнява поръчки. Бев си позволяваше да ходи за провизии, понеже почти не приличаше на снимката от списъка с най-търсените престъпници на ФБР, с набръчканата от слънцето кожа, напомпано тяло, подпухнало лице и късо подстригана коса.
— Няма ли да затворим тази врата най-после? — попита Бев на излизане от тясната мръсна баня.