— Шшшт! — прошепна Луси. — Водната повърхност пренася гласовете. Добре ли си?
Марино изтри ръцете си в ризата на Руди и сърдито си взе обратно оръжието. През това време двата локаторни предавателя за критични ситуации святкаха ярко на радарните екрани на летищните кули и се прихващаха от всеки пилот, който случайно бе на аварийните честоти.
Придвижваха се с усилие, като внимаваха за змии. Чуваха ги как прошумоляват през високите треви. Когато и четиримата се озоваха на около тридесетина метра от колибата с високо вдигнати пистолети и насочени нагоре дула, вратата с мрежа срещу комари се отвори отново със скърцане и Бев се втурна навън по кея с пушката, надала вик и обезумяла от самоубийствена ярост.
Преди още да се е прицелила, Руди стреля.
Бам! Бам! Бам!
Тя се тръшна върху стария дървен кей и се претърколи във водата до потъващата моторница.
123.
Албърт Дард отвори внушителната врата. Предницата на суичъра му бе изпръскана с кръв.
— Какво се е случило? — възкликна Скарпета, като пристъпи вътре.
Тя клекна и внимателно повдигна блузата му. По корема му се виждаха плитки порязвания като на шахматна дъска. Скарпета изпусна дълга въздишка, след което спусна блузата обратно и се изправи.
— Кога си причини това? — Тя пое ръката му в своята.
— След като тя замина и не се върна. После си тръгна и той. Човекът от самолета. Не ми е приятен!
— Леля ти ли не се върна?
Когато наближи къщата, Скарпета забеляза, че отпред са паркирани един бял мерцедес и старото волво на Гидон.
— Има ли къде да се погрижа за тези порязвания?
Той поклати глава.
— Не искам да се грижиш за тях.
— Е, аз пък искам. Аз съм лекар. Хайде!
— Така ли? — Той изглеждаше объркан, сякаш никога не си е представял, че жените могат да бъдат лекари.
Поведе я нагоре към банята, която както кухнята, не бе ремонтирана от дълго време. Вътре имаше старомодна вана, бял умивалник и аптечен шкаф, където Скарпета откри йод, но не и превързочни материали.
— Дай да свалим тази блуза. — Тя му помогна да я изхлузи през главата си. — Можеш ли да бъдеш смел? Сигурна съм, че можеш. Порязванията болят, нали?
Тя бе ужасена от множеството белези, които покриваха гърба и раменете му.
— Не усещам нищо, когато го правя — обясни той, докато наблюдаваше обезпокоен как тя отваря капачката на шишето с йод.
— Боя се, че това ще го усетиш, Албърт. Като леко ухапване — излъга тя като всички лекари, когато предстоящата процедура щеше силно да боли.
Действаше бързо, докато Албърт хапеше долната си устна. Той вееше с ръка, за да пропъди изгарящото усещане, мъчейки се да не се разплаче.
— Ти си голям смелчага — каза тя, свали седалката на тоалетната чиния и седна върху нея. — Ще ми кажеш ли защо се порязваш? Започнал си преди няколко години.
Той наведе глава.
— Можеш да ми кажеш. — Тя улови двете му ръце. — Ние сме приятели, нали?
Той бавно кимна.
— Едни хора пристигнаха — прошепна той. — Чух колите. Леля ми излезе навън, аз също, но се криех. Измъкнаха жената от колата и тя се опита да извика, но те я бяха завързали. — Посочи към устата си, за да покаже, че е била със завързана уста. — След това я блъснаха към избата.
— Винарската изба?
— Да.
Скарпета си припомни за настояването на г-жа Гидон да посети винарската изба. Страхът накара косъмчетата по тила й да настръхнат. Значи тя бе тук. Не знаеше кой още бе тук, освен Албърт. А и всеки момент някой можеше да пристигне с колата си.
— Един от мъжете, които дойдоха с вързаната жена, беше чудовище. — Гласът на Албърт бе като вик, а очите му се разшириха от ужас. — Като онези, които съм гледал по телевизията, с остри зъби и дълга козина. Толкова ме беше страх да не ме види, че се скрих зад храстите!
Жан-Батист Шандон.
— И след това дойде ред на моето куче Нестле. То не се върна повече вкъщи! — Той се разплака.
Скарпета чу, че входната врата се отваря и затваря, и долови стъпки на долния етаж.
— Има ли телефон тук? — прошепна Скарпета на Албърт.
Той избърса сълзите си.
Тя повтори настоятелно въпроса си.
Той я зяпаше парализиран.
— Бягай и се заключи в стаята си!