Франц Антон Месмер бил осмиван от религиозните и научни кръгове, точно както и Жан-Батист бе обект на постоянни подигравки. Истински вярващите показвали фалшив скептицизъм или използвали псевдоними, за да избегнат обвиненията в шарлатанство. Например „Философия на човешкия магнетизъм“, публикувана през 1837 година, бе написана от Джентълмена от Филаделфия, но се предполагаше, че под това име се крие Едгар Алън По. Книгите с подобна тематика накрая попадали в университетските библиотеки и често пъти били изхвърляни, което позволи на Жан-Батист да се сдобие с малка, но изумителна колекция от тези никому ненужни трактати.
Той трепереше над книгите си до маниакалност. Докато се напъваше върху тоалетната чиния, пулсът му се учести. Книгите, донесени от Франция, му бяха отнети като наказателна мярка, когато понижиха статута му от първо на трето ниво, защото мастурбираше и злоупотребяваше с храната. Жан-Батист прекарваше голяма част от времето си върху тоалетната чиния, което за надзирателите бе равносилно на мастурбиране.
Два пъти в един и същи ден — вече не помнеше преди колко време — той не можа да се справи с подносите с храната, които надзирателите бутаха през отвор в долната част на вратата. Храната се разля, изпоцапа всичко и инцидентите бяха сметнати за умишлени. Лишиха го от всички привилегии, естествено, и от книгите му. Разрешиха му само един час седмично за раздвижване. Това нямаше значение. Нали можеше да пише писма. Охраната остана смаяна.
— Как ще пише писма, като е сляп? — учудиха се надзирателите.
— Не се знае със сигурност. Понякога е сляп, а понякога не.
— Значи се преструва?
— Луд за връзване бе, човече.
Жан-Батист можеше да прави лицеви опори, клякания, да скача трупешката, когато си поискаше, в килията с площ шестнадесет квадрата. Броят на посещенията от външния свят бяха сведени до минимум. Това също нямаше значение. Кой изобщо би го посетил, като изключим репортерите, разните доктори, които му правеха психопрофили и всевъзможните научни светила, желаещи да го изучават, сякаш бе нова форма на вирус? Затварянето на Жан-Батист в килията, униженията и предстоящата смърт, бяха превърнали душата му в ярка светлина, осеяна с бели петънца.
Постоянно бе в състояние на намагнетизиране и сомнамбулизъм и чрез ясновидството си стигаше до прозрения и без да има очи. Имаше уши, но те не му бяха нужни, за да чува. Можеше да узнае, без да знае, и да иде навсякъде, без участието на тялото си, наказало го по рождение. Жан-Батист не познаваше друго чувство, освен омразата. Преди да се опита да убие жената — патолог по съдебна медицина във Вирджиния — и да бъде заловен от полицията, интензивен поток от омраза течеше през другите хора, после през него самия и се връщаше обратно към другите, с което безкрайната верига се затваряше. Яростните му изстъпления бяха неизбежни и той не смяташе, че тялото му носи някаква отговорност за тях, затова и не страдаше от угризения.
След две години, прекарани в очакване на смъртната присъда, Жан-Батист живееше в състояние на постоянен магнетизъм и враждебността към околните вече не го гнетеше. Което не означаваше, че не би убивал отново. Ако имаше възможност, би разкъсвал жените живи, както правеше в миналото, но вътрешното му електричество не се зареждаше от омраза и похот. Би убивал красиви жени, за да отговори на свой вътрешен, по-висш повик, за да затвори един пречистващ кръг, едновременно необходим и божествен. Екстазът му щеше да потече през избраните от него. Тяхната болка и смърт щяха да бъдат красиви, а те щяха да изпитват вечна благодарност към него, когато умовете се отделят от телата им.
— Кой е там? — отправи той въпрос към противния спарен въздух.
Жан-Батист придърпа ролката с тоалетна хартия към нара и си представи как пред погледа му се простира меко бяло шосе, което ще го отведе извън опушените каменни стени. Днес може би щеше да посети Бюн и любимата си пещера с изба от дванадесети век във владението на мосю Камбре, където щеше да вкуси бургундски вина от бъчви по негов избор, без да си прави труда да всмуква въздух и сетне да изплюва виното в каменната купа, както му е редът, когато опитваш от подобни съкровища. Не би похабил дори капка! Ха! Я да видим от кои благородни бургундски лозя ще пробваме този път? Той докосна изкривените си устни с показалец.