— Единственото място, което остава да проверим, е списъкът на посетителите му. Много от хората, с които плъховете си кореспондират, идват и на посещения. Върколака има списък. Я да погледна — губернаторът на Тексас, президентът…
— Президентът на Съединените Щати? — Запазена марка на Бентън беше да приема всяка информация сериозно.
— Тъй де — отвърна Марино.
Той се нервираше, когато гледаше жестовете и реакциите на Бентън от миналото, на онзи Бентън, с когото бе работил и който му беше приятел.
— Кой друг? — Бентън се надигна, за да вземе бележник и химикалка от спретнатата купчина с листа и списания до компютъра върху кухненската маса.
Сложи си очилата с телени рамки — много малки, в стил Джон Ленън, каквито никога не би носил в предишния си живот. Когато отново седна, написа датата, часа и мястото върху чистия лист. Марино можа да разчете само думата „престъпник“ от ситния почерк на Бентън, понеже го гледаше на обратно.
— Баща му и майка му са в списъка. Голям майтап, какво ще кажеш?
Химикалката на Бентън спря да пише. Той вдигна очи:
— Ами неговият адвокат? Роко Каджиано?
Марино допи бирата си.
— Роко — натърти Бентън. — Ще ми кажеш ли?
По лицето на Марино пробягна смесица от гняв и срам.
— Не забравяй, че не ми е никакъв, не съм го отгледал, не го познавам и не искам да го знам. Бих му спукал черепа като едното нищо, както и на останалите боклуци.
— Генетично той е твой син, независимо дали ти харесва или не — отвърна невъзмутимо Бентън.
— Даже не помня рождения му ден. — Марино пропъди мисълта за единствения си син с махване на ръка и глътка от бирата.
Роко Марино, който смени фамилията си на Каджиано, се бе родил лош. Той беше срамната мръсна тайна на Марино — абсцес, който не бе разкривал пред никого до появата на Жан-Батист Шандон на сцената. През по-голяма част от живота си Марино бе вярвал, че ужасните житейски избори на Роко бяха насочени лично към него — най-жестокото наказание, което би могъл да наложи на бащата, когото презираше. Колкото и да беше странно, Марино намираше известна утеха в това. По-добре лична вендета, отколкото унизителната и болезнена истина, че Роко е напълно безразличен към него. Действията на Роко нямаха нищо общо с Марино. Той се присмиваше на Марино, на собствения си баща, смяташе го за неудачник, който се облича като прасе, живее като прасе и се е превърнал в прасе.
Повторната поява на Роко в живота на Марино беше съвпадение. „Дяволски смешно съвпадение“ по думите на самия Роко, който се бе спрял пред вратата на съдебната зала, колкото да обмени няколко думи с баща си след призоваването на Жан-Батист Шандон в съда. Роко бе нагазил дълбоко в организираната престъпност, веднага щом порасна достатъчно, за да започне да се бръсне. Беше адвокатът, който метеше улицата на фамилия Шандон много преди Марино изобщо да чуе за нея.
— Знаем ли къде Роко прекарва времето си в последно време? — попита Бентън.
Очите на Марино потъмняха.
— Има вероятност, голяма вероятност, съвсем скоро да узнаем.
— Тоест?
Марино се облегна назад, сякаш разговорът му доставяше удоволствие и гъделичкаше егото му.
— Тоест тоя път има закачени тенекиени кутии за задника си, но не го знае.
— Тоест?
— Интерпол го е обявил за издирване, а той и хабер си няма. Луси ми го каза. Уверен съм, че ще го пипнем, него и останалите задници.
— Ние?
Марино отново сви рамене, отпи последната глътка от бирата си, оригна се и се накани да се надигне за нова.
— Ние, добрите. А Роко го е загазил, защото ще се мотае на някое летище и малката червена сигнална лампичка ще светне на компютъра, и докато се усети, ще се окаже с чифт лъскави белезници или може би с автомат AR-15, насочен в главата.
— За какви престъпления? Досега винаги се е измъквал от мръсотиите. Това е част от чара му.
— Знам само, че в Италия има издадена заповед за арестуването му.
— Кой ти каза?
— Луси. Бих дал всичко, за да насоча AR-15 в главата му, само че аз със сигурност ще дръпна спусъка — произнесе Марино. Вярваше си, макар и да не можеше да си го представи. Просто образите не се появяваха.
— Той ти е син — напомни му тихо Бентън. — По-скоро се подготви психически, в случай че изобщо имаш нещо общо с онова, което може да му се случи. Имаш ли законното право да издирваш него или когото и да било от хората на Шандон? Или в момента работиш под прикритие за ФБР?