— „Трябва да те видя! Не можеш да се измъкнеш, освен ако не те интересува дали ще умрат още невинни хора. Не че някой е невинен. Ще ти кажа всичко, което трябва да знаеш. Но трябва да те гледам в плът и кръв, докато говоря истината. След това ще ме убиеш.“ — Марино спря да чете. — Няма смисъл да слушаш повече помия…
— И тя не знае нищо за това?
— Е — извъртя Марино, — не буквално. Както казах, не съм й го показвал. Обясних й само, че съм получил писмо и че Върколака иска да я види, и че ще размени информация срещу евентуално нейно посещение в затвора. Предадох й за желанието му тя да бие смъртоносната инжекция.
— Това е обичайната практика — затворническите власти използват медици отвън, обикновени цивилни лекари, които да приложат смъртния коктейл — отбеляза Бентън ни в клин, ни в ръкав, сякаш казаното от Марино не го засягаше. — Обработихте ли писмата с нинхидрин? — Този път той смени темата. — Така не мога да преценя, тъй като това са фотокопия.
Химикалът нинхидрин реагираше с аминокиселината от пръстовите отпечатъци и оцветяваше големи части от оригиналните писма в тъмновиолетово.
— Не исках да ги повреждам — отвърна Марино.
— А алтернативен светлинен източник? Нещо неувреждащо, от рода на кримоскоп, например?
След като Марино не отговори, Бентън му зададе очевидния въпрос:
— Не си направил нищо, за да докажеш, че тези писма са от Жан-Батист Шандон? Само предполагаш? Господи! — Бентън прокара ръце през лицето си. — Боже господи! Пристигаш тук, поемаш този риск и дори не знаеш със сигурност дали писмата са от него? Нека предположа — не са взети и ДНК проби от лепилото на марките и на плика? Ами самите марки? Обратният адрес?
— Няма обратен адрес, както няма и пощенско клеймо, което да ни подскаже откъде са изпратени — призна Марино, който вече се потеше обилно.
Бентън се наведе напред.
— Какво? Предал е писмата на ръка? Обратният адрес не е неговият? Какви ги дрънкаш, по дяволите? Как ще ти изпрати нещо по пощата и няма да има пощенско клеймо?
Марино разгърна друг лист и му го подаде. Фотокопието бе на бял пощенски плик, с логото на фондацията „Национална юридическа академия“ и печат за предплатена държавна пощенска такса.
— Е, това поне сме го виждали — отбеляза Бентън, разглеждайки фотокопието — и двамата сме членове на НЮА, откакто се помним. Или поне аз бях. Съжалявам, че ти го напомням, но вече не фигурирам в списъка им с пощенски адреси. — Той спря да говори, когато забеляза, че надписът „Първокласна поща“ до печата за предплатена пощенска услуга е зачеркнат. — За пръв път нямам никакво възможно обяснение — заяви той.
— Пликът на НЮА пристигна до мен по пощата — обясни Марино. — И когато го отворих, двете писма бяха вътре. Едното до мен, а другото до Скарпета. Запечатани и маркирани като съдебна поща, в случай, че някой от затвора прояви любопитство и реши да я отвори. Единствените други надписи върху пликовете бяха имената ни.
Двамата се умълчаха. Марино пушеше и отпиваше от бирата.
— Виж, има още една възможност, последната, за която се сещам — каза Марино. — Направих проверка, като започнах от шефа и стигнах до най-долу. Петдесет и шест от служителите са членове на НЮА. Няма нищо странно да видиш оставен някъде такъв плик.
Бентън поклати глава.
— Но твоят адрес е напечатан на машина. Как Шандон би могъл да го направи?
— Как по дяволите търпиш тоя кенеф? И климатик ли нямаш? Взехме проби още с пристигането на пликовете, но бяха самозалепващи се. Значи не е трябвало да ближе лепилото.
Това бе измъкване и Марино го знаеше. Кожни клетки можеха да попаднат и върху самозалепващи се повърхности. Просто не му се отговаряше на въпросите на Бентън.
— Как Шандон е успял да изпрати писмата в подобен плик? — Бентън размаха фотокопието пред лицето на Марино. — И не ти ли се струва малко странно, че „Първокласна поща“ е задраскано? Защо му е да го прави?
— Защо не попитаме Върколака — отвърна грубо Марино. — Нямам никаква представа.
— Но си сигурен, че писмата са от Жан-Батист — Бентън премери всяка своя дума. — Пийт, недей, не си такъв глупак.
Марино изтри челото си с ръкава.
— Виж, истината е, че нямаме научни доказателства за каквото и да било. Но не защото не сме се опитали. Опитахме и със светлинен източник и с ДНК проби, но нищо не излезе.
— А митохондриално ДНК? Пробвахте ли?