Ако си бе направил труда да отвори циповете на двата червени сака и да се порови из дрехите й, щеше да открие тактическа полицейска палка. Тя приличаше много на черна гумена дръжка на риболовен прът, но при рязък замах на китката се разтягаше до шейсетсантиметрово острие от закалена стомана, способно да раздробява кости и да разрязва меки тъкани, включително вътрешните органи в коремната кухина.
Луси бе подготвена с обяснение за оръжието, което бе сравнително непознато и не се използваше за друго, освен за налагане на закона. Щеше да твърди, че прекалено грижовният й приятел й е дал палката за самозащита, тъй като е бизнес дама и често пътува сама. Тя всъщност изобщо не беше наясно как се борави с него, но той настоявал, като гарантирал, че няма нищо лошо да я сложи в багажа си. Ако полицията конфискуваше палката, какво толкова? Но Луси изпита облекчение, че не я откриха и че полицаят в светлозелена униформа провери паспорта й вътре в полицейската вишка и не прояви особен интерес към младата американка, която шофираше мерцедеса си сама посред нощ.
— Каква е целта на посещението ви?
— Бизнес. — Не обясни точно какъв бизнес, но имаше готов отговор за всеки случай.
Той вдигна телефонната слушалка и произнесе нещо, което Луси не успя да чуе, но усети, че не говори за нея или ако го прави, то не е нещо сериозно. Очакваше вещите й да бъдат преровени и беше подготвена. Очакваше да бъде разпитвана. Но полицаят, който й напомни за обезглавения войник, й върна паспорта.
— Благодаря — произнесе тя любезно, като мислено му лепна етикета „глупак“.
Светът бе пълен с мързеливи глупаци като него. Той й махна в отговор.
Тя потегли бавно напред и прекоси границата с Полша, където друг полицай, този път поляк, я подложи на същите формалности. Нямаше мъчително претърсване, нямаше и намек за друго, освен сънливост и отегчение. Прекалено лесно бе. Обзе я параноя. Напомни си никога да не се доверява на нещо, което е прекалено лесно, и във въображението й се появиха офицери от Гестапо и СС — жестоки сенки от миналото. Страхът й, безпочвен и нелогичен, се разнесе като телесна миризма. Усещаше как под якето мишниците й се оросяват от пот, докато размишляваше за поляците, поробени и лишени от гражданските си права през войната, за която бе чела само в учебниците по история.
Не бе по-различно от начина, по който в момента живееше Бентън Уесли, и Луси се запита какво ли щеше да мисли и чувства, ако знаеше, че тя е в Полша, и каква е истинската причина да е там. Не минаваше и ден, без сянката му да премине над живота й.
20.
Професионалният й опит не личеше, освен когато съзнателно не го използваше като оръжие.
Беше още в гимназията, когато започна да работи като стажантка във ФБР върху разработката на криминалната разузнавателна мрежа, известна като КАИН. След като завърши университета във Вирджиния, стана специален агент на ФБР и й беше предоставена пълна свобода като компютърен и технически експерт. Научи се да управлява хеликоптер и стана първата жена член на Екипа на специалните части за спасяване на заложници към ФБР. Всяка нейна проява, акция и изтощителна тренировка беше съпътствана от враждебност, подмятания и злонамерени закачки. Рядко й се случваше да бъде поканена на бира от мъжете в барчето на академията, наричано „Заседателната зала“. Не споделяха с нея нито за провалените си акции, нито за съпругите, децата или приятелките си. Затова пък беше под прицел. Одумваха я, докато се къпеха под душовете.
Кариерата й във ФБР приключи в една влажна октомврийска сутрин, когато заедно със спаринг-партньора си за тренировки с висока степен на риск — съкратено ТВСР — Руди Мюзил, стреляха с деветмилиметрови патрони в Гуменото стрелбище на Академията на ФБР. Както предполагаше самото име, закритото стрелбище с висока степен на риск бе пълно със стари гуми, в които тактическите агенти можеха да се крият, да се провират, да заобикалят и да използват като прикритие при отработването на безумните маневри. Руди дишаше тежко и беше плувнал в пот, когато приклекна зад една купчина от гуми и тикна поредния пълнител в своя „Глок“. Надникна иззад една износена „Мишлен“, като се озърташе за Луси.