Лия е закъсала. Трябват й пари. Не бях теглил аванс за романа, но се оказа, че все още нямам право. Цял ден тичах от директора на издателството до главния счетоводител на Съюза. Накрая все пак взех пари. Предишния ден бях препил до смърт. Не исках да се показвам пред Лия в най-жалкия си вид. Прибрах се с хиляда и шестстотин лева в джоба, избръснах се, взех душ, отделих сто лева, другите й ги занесох. Заварих я мрачна като облак. С типичната си арогантност дори „благодаря“ не каза. Отидох у Йордан, изпихме бутилка гроздова ракия, отвори ни се глътка, слязохме две улици под тях и в „Шанхай“ се напихме до преливане. В единадесет часа бях вкъщи. В осем на другия ден нахалната настойчивост на звънеца все пак успя да ме вдигне. Беше Петър Вълков.
— Трябва да ти говоря!
Пуснах го, но го заставих да чака, докато мина през баня, клозет и поне малко „да дойда на себе си“.
Когато с кана кафе в ръце седнах срещу него, бързо си дадох сметка колко зле изглежда, колко трудно потиска нервите си. Налях кафето. Петър пи, скочи, изтича в банята и повърна. Върна се блед като смъртник с ръка на пулса и с очи, едва задържащи се в ябълките.
— Не мога повече! — изплака той. — Кажи ми честно ти ли даде пари на Лия?
Кимнах.
— Защо я глезиш, идиот с идиот? Не си ли даваш сметка, че те прави смешен!
— Дръж се прилично!
— Не ме плаши! И да ме убиеш, ще ти кажа всичко. Аз обичам Лия!
— Кажи й го!
— Казах й го! — изкрещя Петър. — Снощи по телефона й го казах за последен път! А тя ме прати по дяволите!
— Върви там, където те е пратила! Нямам нито време, нито нерви за любовните ти мъки!
— За нея имаш време, нали? Колко пъти ще я вадиш от затвора?
Сега и аз креснах:
— Колкото се наложи!
Петър реши, че е по-добре да снижи тона. Рядко налитам на бой, от години не съм го правил, но нещо във вида ми респектира, очите ми имат свойството бързо и лесно да имитират гняв и аз често съзнателно спекулирам с привидната им войнственост.
Петър извади пачка, хвърли я пред мен.
— Ето! — сега изглеждаше уморен, готов да плаче. — Нека вземе парите… или ти ги вземи… Опитай се да я убедиш. Не мога да понеса да ме мисли за хаиз!
Опитах да се свържа с Лия, но у тях нямаше никой.
— Разбира се — Петър прибра парите и вдигна с усилие натежалото си тяло. — Щом веднъж е уредила проблемите си, никой не може да предвиди къде ще я завее безгрижието!
Мислено му дадох право.
В момента, когато издателството придвижи хонорара ми, като че ли и на книгата й потръгна. Няколко дена по-късно главният редактор ме повика и ми показа проекта за корицата. Повикаха ме и на разговор в комитета.
Заместник-председателят беше взел компромисното решение постановката да бъде осъществена в края на пролетта или по-точно след края на текущия театрален преглед. Това решение не ме задоволяваше, но не бях в състояние да го променя.
Продължих да пия в „Славия“. Ходех вечер след седем и се прибирах след затварянето му. В края на септември в заведението влезе писателска компания и аз се запознах със София. Когато се понапихме, поетите, като всички поети, започнаха да декламират стихотворения. И София не направи изключение. С равен, плътен глас каза две слаби, повлияни от Багряна, стихчета, но ги каза като мъж и когато накрая ми предложи да отида при нея, у дома си имала спирт, аз не казах „Не!“ Спах при София. На сутринта я съблякох и постъпих с нея така, както постъпва мъжът с жената… За обяд имаше кавърма, в четири часа черешов пудинг, за вечеря сирене по шопски и огромна салата с майонеза. Разбира се, и водка. Три дни не излязох от този дом. Не мога да кажа, че София ми е харесала кой знае колко или че съм я ценил било като поетеса, било като жена. Инерцията ме задържаше, прекършваше волята ми и аз ядях, пиех и правех любов в един ритъм, който ми беше наложен и срещу който апатията ми нямаше средства за съпротива.
На четвъртия ден симулирах „работа“ и се прибрах вкъщи. Майка ми ме посрещна с думите:
— Лилето те търси… онзи ден, вчера, през нощта… Обади й се! Не искам да мисли, че те крия!
Както очаквах, така излезе. Заварих Лия в тежка депресия. Отвори с подути очи и рева на гърдите ми повече от минута, преди да обясни какво се е случило. Резултатът от изпита за стюардеси бил обявен, но нейното име не фигурирало между приетите. Оценките й по езиците били най-високите, медицински била годна. Поискала обяснение. Оказало се, че милицията отстранила кандидатурата й.
Призля ми. За трети път се налагаше да влизам в контакт с Министерството на вътрешните работи и за трети път Лия беше поводът. Обадих се на Кристиян, срещнахме се. Въртя се на стола, чеса се по главата, нарече ме „луд човек“, „рогоносец“, „самарянка“, но в края на краищата обеща да уреди среща с шефа си.