— Имай предвид, че ако твоята благоверна съпруга ни поднесе някакъв нов гаф, и ти, и аз ще идем по дяволите!
Кристиян си отиде без „довиждане“, но удържа на думата си. В петък сутринта позвъниха от канцеларията на шефа му. Същия ден в десет часа щеше да ме приеме за разговор.
— Седнете! — Бяла ръка посочи кожено канапе. — Искам да ме разберете правилно. Гражданската авиация е една от входните врати към държавата. Знаете колко важно нещо е първото впечатление. Затова се интересуваме и от поведението, и от битието на личния състав на авиацията. Сам разбирате, че нито поведението, нито битието на вашата жена отговарят на условията… Повиках ви да ви го кажа лично. Ние дължим това обяснение.
Прибрах се, седнах да мисля. Не познавах лично нито един големец, нямах никакви връзки. „С тежка задача ме натовари, Лия!“ Въртях се до обяд вкъщи, пих кафе след кафе и въпреки това нищо не измислих. Излязох на улицата и тръгнах машинално, без посока. Тогава се сетих за Петър Вълков. Разбира се! Сега Петър имаше реален шанс да се бори за любовта си. Казах му го с най-циничните думи, които попаднаха в устата ми. Отново се върнах вкъщи, но този път сигурен, че Лия е стюардеса. Зачетох се и не усетих кога се мръкна. В седем часа с педантичната точност на човек, който отива на работа, аз се запътих към „Славия“. В девет часа дойде Петър, седна и изплака с паникьорския си тенор:
— Нищо не става, нищо, нищо не свърших! Старият отказа!
— Защо? — попитах, колкото да потисна тревогата.
— Трябваше да му разкажа всичко. Така и така щеше да научи… Викам си: „Истината е най-добрата политика!“ Старият каза: „За курви и престъпници не влизам в конфликт с меверето!“ Буквално цитирам… Какво ще правим сега?
— Имаш ли някаква идея?
— Абсолютно никаква!
— Ще пиеш ли нещо?
— Бързам… Паркирал съм отпред.
— Върви — казах аз. — Ще гледам да измисля нещо…
Сутринта потърсих секретарите на Съюза. Заварих единствено секретаря на външния отдел. Присвих го в един от ъглите на кафенето и с увъртания и недомлъвки горе-долу му дадох да разбере от какво имам нужда. Секретарят опита да се измъкне. „Нямало практика за оспорване на решенията на други ведомства…“ но в един миг лицето му се проясни и той произнесе спасителната фраза.
— Професор Латин беше при председателя. Чух го да говори ласкаво за теб… Братът на жена му е голям шеф. Ако някой може да ти помогне, това наистина е само той!
Три дни по-късно професорът се обади вкъщи.
— Добри новини, моето момче! — каза старецът. — Лия може да иде на летището… още сега…
Онемях, взех да заеквам.
— Не знам как… да ти… да ви… се отблагодаря, професоре… От името на Лия, от мое име…
— Моля ти се, Иване! Колкото моята намеса свърши работа, толкова и твоят авторитет на писател… Крайно време е да се научим да ценим интелигенцията си!
Горкият професор, той по-добре от мен знаеше колко нулев е писателският ми авторитет!
Лия я нямаше. Вдигнах се до тях и й оставих бележка. Очаквах, че ще се обади, но до обяд нямаше и вест от нея. Отидох в „Писателите“. Към седем се появи София. Поиска да слезем в ресторанта. Обадих се у Лия. Отново никой. Минахме в ресторанта. Ядох безвкусна пържола, по настояване на София пихме бяло вино. Разливах по чашите втората бутилка, когато Лия се появи на входа. Лицето й цъфтеше, бурна радост се четеше в очите й, но когато ме видя, мълния изкриви изражението й, дойде на масата, огледа София, каза: „Благодаря!“, грабна бутилката, разби я върху плота на масата, врътна се и преди да успея да реагирам, напусна заведението.
Пета глава
Летя трети месец. Наближава Нова година. До края на месеца имам три наряда. Два чартъра Бенгази — Мека, Мека — Бенгази и Триполи — София. Останалите полети не са насрочени. Вдругиден, в неделя, мама ще се омъжи за д-р Златко Соколов и всеки ще тръгне по своя път. Предостатъчно е да се срещаме по празниците… Купувам книги от всеки град. В началото се нахвърлих на „секси“ и „крими“, но много бързо ми омръзнаха. Чета „Херцог“ на Сол Белоу… не съм сигурна, че разбирам тази книга.
В Либия има сух режим, но въпреки това шефът ме изпрати в първа класа да занеса бутилка ВАТ, кешу и лед. Около масата в лайнера бяха седнали трима араби и кой можеше да допусне… Божидар Стоев. Заслушвам се. Говори доста груб, но безотказен английски. Преговарят! Чувам откъслечни думи… доставки, цена… Изглежда, съм се увлякла, защото Божидар вдигна глава, погледна ме и попита: