Антов прекарваше целия ден в заведението, полагаше усилия да повдигне нивото, да поддържа постигнатото, много усилия му струваше опазването на кристала било от кражби, било от изпочупване, но докато в длъжността си на управител беше безупречен и искрено съвестен, по отношение на клиентите той беше или краен грубиян, или най-банален лакей. Зависеше от клиентите…
Лия доведе млада и пъстра тълпа, която Антов ненавиждаше, но толерираше заради непроницаемата непреклонност на барманката.
— Разкарай ги! — казваше той. — Имаш нужда от рентабилни клиенти. Тия заемат местата на портфейлите!
— Те са мили — отговаряше Лия и разговорът замираше.
Антов беше женен, имаше две деца, но страстта му към Лия пролича веднага. Подъл и безскрупулен, той се превръщаше в кученце пред разсеяния поглед на това необикновено момиче. За жалост не беше единствен…
Студено е, мама има инфлуенца. От сутринта е нервна. Плаче. Баща ми се обади… Иска онова кресло, което наричахме „трона на баба“. С работата нищо не става. Във външното министерство има две места за специалисти по английски, но искат характеристика, ровят се в биографиите, а този безполезен човек, баща ми, е лежал в затвора… Накрая наистина ще постъпя в бара. Чужденците ще се шашнат. Барманка с два езика? Това и в Крейзи хорс не са сънували. Чета Хенри Милър. От „ескузите“ харесвам „Сексус“ и от „тропиците“ — „Тропикът на рака“. Все още Олдъс Хъксли е моят писател… Изгоних Валентин. Опитва да нахалства… Точно този глупак няма да наднича… как се изразяваше… в „амбразурата“. Харесвам Божидар Стоев. Дали има петдесет години? Мама казва, че ги наближава. Опитвам да давам уроци по английски…
Едно сополиво дете ме отегчи до смърт. Искам един зелен „Ърл Грей“… Открих първата бръчка… Мама писа на вуйчо Алек в Охайо. Поиска хиляда долара. А ако й изпрати? В осем ще дойде Борис Латев… Не знам дали искам да изляза с него…
Борис щял да спечели много пари. Не запомних как… Нещо пластмасово щял да произвежда. Кара излишно бързо, въобразява си, че се прехласвам по инфантилния му профил… Всички ми казват да приема бара. При социализма срамна работа няма. Мама прави един бульон за два дена. Този идиот, баща ми, си въобразява, че е достатъчно да ми чете морал. Бельото ми е катастрофа. Всичко се къса. Останала съм буквално с три чифта гащи. Добре, че сутиените не са на мода. Леля Дарина ми подари флакон „Сиким“. Иска да ме омъжи за своя син. Николай е добро момче, но какво може да се очаква от него? Досада! От време на време ме води на кино в Клуба на кинодейците, а после в ресторанта ми надува главата с ракурси, с обективи… Не мога да го слушам, когато на съседната маса виждам „звезди“!… Ако приема бара, ще направя всичко да ги спечеля за клиенти… Би било чудесно… Те пият уиски, сами сме и си говорим… Баща ми е единственият човек, когото няма да допусна в бара!
Двадесет градуса под нулата! Вкъщи има шест картофа и един плик макарони. Телефонът е изключен. Мама не го е платила. Няма нито чай, нито кафе… Два часът е… Още съм в леглото, плаче ми се! В шест часа отивам и давам съгласието си! При Хенри Милър всички барманки са красиви и имат интересна съдба. Не съм родена за мизерия. Мама отиде да търси пари… Накрая ще намери някой застаряващ глупак, щом Божидар Стоев е толкова страхлив.
Болна съм. Сливиците ме болят, имам температура. Мама ми донесе документите. Подписах ги. Вече съм барманка. След десет дни ще приема заведението. Аз ще бъда единствената барманка филолог в София. Чета Пъперт Бруук:
Защо не се превърнеш на плувец в чист поток, разголен от този свят на старост, студ и изтощение…
Като че ли го е писал за мен. Правих любов с Валентин. Имах глупавото чувство, че се борим. Изгоних го, но сега ям портокалите, които ми донесе, и се чувствам по-добре. Ако вуйчо Алек не изпрати пари, ние сме загубени. Колко ли печелят барманите? Имам предвид бакшишите и това, което успяват да откраднат от грамажа. Трябва да се пазя от затвор! Ако ме затворят, ще се самоубия. Пощенският раздавач ми донесе препоръчано писмо от Николай Малеев. Започва: „Любима, моя Лия…“ Каква скука!
Имаме телефон. Мама го е платила. Валентин ми донесе бутилка коняк и половин килограм бразилско кафе. Пак е изнесъл запасите на баща си. Утре ще донесе „Ърл Грей“ и лимони. Не ме интересува къде ще ги намери.