Отидох при Владо. Пихме кафе, говорихме… Харесваме се. Помоли ме да скрия портфейла му от митницата…
След полета закарах Владо до дома му и се прибрах да го чакам вкъщи. Дойде точен до секундата. Косата му беше мокра, ухаеше на „Ятаган“, а по очите му личеше, че се готви за „лесна победа“. Нито тогава, нито дори седмица по-късно позволих на това красиво момче да ме замъкне в леглото.
Цяла нощ разказвах на Владо за Иван. Приписах му всичките си любовници и така се увлякох, че когато свърших разказа (навън беше светло), чувството, че лъжа, все още не беше ме обзело. Луди сме един за друг. Задъхвам се от любов. За първи път изпитвам чувството за пълна сигурност. Ваня Панева, майката на Владо, е модерна и красива жена, баща му е едновременно войнствено строг с униформата си на военен лекар и ласкав и добър в цивилната обстановка на дома им. Владо им е разказал всичко. Родителите му знаят за Иван и това не ги скандализира. Владо завърши икономика на филмопроизводството в Прага и от първи септември ще работи като директор на продукция в Киноцентъра. Кандидатствал е ту за актьор, ту режисура и четири поредни пъти не са го приели. Мога да си представя каква травма са му нанесли. Кога най-накрая професорите ще се научат да разбират от мъже? В театрите грозни и бездарни мъже колкото искаш, а такъв ангел като Владо е оставен „зад вратата“!
Нервен е. Спи лошо. Сънува, порозовява като момиче, но в миг мускулите на стомаха се свиват и лицето му се разкривява в гневно изражение. Раздрусвам го, скача, разтърсва коси, прегръща ме:
— Обичам те, Лия!
Щастлива съм…
Баща му ни дава ключовете и три дни се любим във вилата им над гара Бов. С всеки друг тези седемдесет и два часа биха ми омръзнали.
Излитам на последния рейс до Москва и излизам в отпуск. През цялото време умът ми е в София. Преспивам в кошмари. По обратния път имам чувството, че самолетът едва се влачи. Посреща ме Ваня Панева. Владо отишъл да плати курортните карти. Вечерта заминаваме за морето.
— Лия, мила — казва майка му. — Навремето го мъчихме с учителка по английски. Не прояви никакъв интерес. Може би, ако поживее с полиглот като тебе, ще му уври главата?
— Ако езикът не пречи на любовта ни! — отговарям аз.
Ваня се смее. Обичам тази жена.
В седем часа вечеряме в Руския клуб. Както казва полковникът — двете семейства, младото и старото. После сядаме в колата и потегляме. Владо обича да кара. Шофира с прави ръце, спортно, бързо, с вдъхновение… Обичам да гледам как фиатът се подчинява на волята му.
Днес е минало първото ми дело. Иван не е оспорил заявлението на адвоката и след задължителния помирителен срок ще се гледа второто, последно дело.
Времето е лошо, вали дъжд, морето е бурно, но това не се отразява на настроението ни. Пропускаме закуската, валяме се в леглото до обяд, слизаме, хапваме и отново се качваме в стаята. Имаме машина за кафе, няколко книги, касетофон и леглото… На края на първата седмица управителят на стола все още не ни познава. Вечерите прекарваме по дискотеките или в някой хотелски бар. Златни пясъци са пълни с нощни заведения.
Второто дело е насрочено за края на септември…
Днес е последният ни ден на морето. Ще замина за София с чувството, че оставям рая зад гърба си. Кой знае защо, не мога да се отърва от мисълта, че нещо е безвъзвратно загубено.
Десета глава
Второто дело е на девети октомври в осем и половина сутринта, а в десет Йордан и аз трябва да се явим на художествен съвет. Лия довежда приятеля си. Запознавам ги, сядаме да чакаме адвоката. Йордан е направил експозе. Използвам времето да го прочета… Очакваме атаки и обвинения. Трябва да уточним защитата. В девет часа още не сме влезли в залата.
Нашият герой е силно уязвим и ще бъде истинско чудо, ако се промъкнем през ситото на репертоарната комисия. Йордан е оптимист, но моето чувство е, че ни чака провал.
— Мина времето на наивниците! — казвам аз. — Всеки трик личи от километри.
— Ще се защитим с техните доводи! — упорства Йордан. — Как ще пречистим нашия герой, ако не го прекараме през иглените уши на порока, на престъплението, ако не го накараме да се колебае, ако не го принудим към мъчително извисяване над пропастта! Преди да стане последовател на Христос, Петър е бил скептик и престъпник!
В девет и половина ни викат в залата. Влизаме. Лия застава до адвоката си, аз — от другата страна на банката. Заслушвам се в текста на молбата й. Звучи отвратително. Иван Троев пие, груб е, не изпълнява съпружеските си задължения, не внася пари вкъщи, егоист и егоцентрик, маниак и кариерист, абсолютно безразличен към съдбата и професията на жена си. Лия слуша с наведена глава. Бузите й пламтят. Съдията се обръща към мен: